X
 
 

Бяха ли миналогодишните февруарски протести метеж?

Още от автора

Човек би си помислил, че година след протестите срещу монополите проблемът с високите сметки вече е решен. Че-тата отдавна намалиха децибелите, а някои от тях се гмурнаха в мътните води на политическото статукво. Хората си стоят кротко по домовете и щат, не щат – плащат всеки месец големите сметки. Хулиганите пък са заети със задачата да ни спасяват от въображаемото турско робство. Няма преобърнати контейнери, счупени витрини и откъртени пейки, както миналата година. Сякаш всички се наслаждават на прекрасния си и евтин живот, който им осигури новото правителство.

Аз вярвам, че обикновените хора, които излязоха на протести през февруари и юни 2013г., се опълчваха срещу едно и също зло. И двете протестни вълни справедливо регистрираха прояви на гражданското си несъгласие. Факт е, че много от тях научаваха за организирането на протестите от социалните мрежи и се присъединяваха спонтанно.

Но е факт, че социалните мрежи могат да се използват и за манипулации. Чрез тях често се организират и демонстрации, които внимателно се дирижират, за да постигнат цел, от която има полза злото, срещу което всъщност гражданското общество се бунтува.

Според много хора февруарският бунт беше яхнат и превърнат в метеж, ако направо не е бил организиран като такъв. Съжалявам, ако някой мисли по друг начин, но това е и моето мнение. Много са нещата, които ме карат да мисля така. В този текст ще изброя 5 от тях.

1. Протестите бяха основно срещу монополите и високите битови сметки. Но приключиха тихомълком и без да постигнат основните си цели, малко след като премиерът Бойко Борисов подаде своята оставка. Много от излезлите да протестират през февруари бяха симпатизанти на ГЕРБ. И те се почувстваха подведени и излъгани.

2. Преди да бъде обърнат в друга посока, гневът на протестите срещу монополите всъщност беше насочен конкретно срещу енергоразпределителните дружества, които у нас са общо три на брой – две чешки и едно австрийско дружество, като всяко от тях е монополист в няколко административни области, което определено не е честно спрямо потребителите. Лично аз смятам, че както можем да избираме мобилния си оператор, би било хубаво да можем да избираме и енергоразпределителното си дружество.

Но на протестите през февруари 2013г. изобщо не беше споменат единственият доставчик на газ за Българияедно руско дружество, което ни продава природния газ на цена, която на практика е най-високата в целия Европейски съюз. Поради тази причина сметките ни за парно често се равняват на минималната работна заплата в страната.

Как така се случи, че нито веднъж не чух някой от представителите на февруарските протести да спомене името на това газово дружество в някоя от многото си медийни изяви?

3. През февруари се вдигнаха всичките по-големи областни центрове, докато летните протести бяха основно в София градът, в който хората винаги са се чувствали най-свободни и най-малко репресирани заради политическата си ориентация. Две са възможните причини за това - или искането на летните протести за нов морал в политиката не е било достатъчно правдиво, или не е имало кой да покани хората да отидат на протест. Лично аз смятам, че каузата на летните демонстрации определено си заслужаваше. И до голяма степен те постигнаха това, за което се бореха.

4. Едни от най-върлите активисти през февруари бяха партийно обвързани, а поне един от тях и открит русофил. Същият представител (или активист) вече е заместник-шеф на едно новоизлюпило се политическо движение с неясно финансиране. Дали е решил да гради политическа кариера впоследствие, или си е мечтаел отдавна за това, няма особено значение. Не го виня, защото абсолютно всеки има право да отстоява своя мироглед по начин, какъвто намери за добре, било то и влизайки в политиката. Но  според мен тези факти говорят много.
 
5. Преди няколко седмици, най-изтъкнатите представители на демонстрациите през февруари заявиха, че протестите срещу монополите ще бъдат възродени. Демонстрация бе планиран за 9-ти февруари пред сградата на Столичната община. Иронично бих казал, че баш Фандъкова е виновна за сметките ни за тока. Защо протестът беше пред Столична община, а не по дългите софийски улици, пред Министерски съвет и пред Народното събрание, както миналата година?!

***

Колкото и да ми се иска да призная февруарските активисти като представители на гражданското общество, а не като представители на партията-майка, не мога. Колкото и да ми се иска да кажа, че февруарските протести не бяха яхнати, също не мога. Съжалявам.

Дано хората, които се чувстват излъгани днес, не са обезверени. Защото аз наистина мисля, че „Февруари 2013г.“ трябва да се възроди. Всеки протест си струва, защото това е единственият законен начин в демократичните общества, по който суверенът да повлияе на корумпираната власт, когато не наближават избори. (През февруари 2013г. наближаваше парламентарен вот, но това са подробности).

Няма нищо лошо и когато се организират чисто партийни протести, но стига това да бъде признато и явно, а не маскирано зад други популистки идеи. Защото тогава е гнусно.