За паметниците и боята

Малко се разлютих, четейки коментарите в социалните мрежи относно оцветяването на монумента на Съветската армия в цветовете на украинския флаг и вандализма, извършен върху паметника на Св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека. Чета и не искам да вярвам на очите си. То са едни настървения, то е един евразийски патос...

За мен е нелепо, че толкова много са хората, които не могат да осъзнаят съществената разлика между двата акта. Безразсъдъкът на някои стига толкова далеч, че дори смятат, че и двете са постъпки на едни и същи хора.

Небивало е сравнението между двете деяния, защото по всичко личи, че първото е политически акт, извършен от интелигентни хора. Акт, направен със замисъл, в знак на солидарност към украинския народ, цялящ да отправи послание в точния момент. Това е ясно за всеки разумен човек, без значение дали одобрява стореното. Или поне е ясно за всички, които не се будят и не си лягат с чалга каналите. А другото е дело на някой ординарен представител на homo sapiens, който едва ли се вълнува особено от политиката у нас, а камо ли от тази в международен план.

Изобщо няма да се учудя, ако второто е дело на някое лукаво контра недоразумение, извършило вандализма, за да омаловажи стореното от „художника“ на ПСА. Или пък да внуши сред безкритичната маса, че оцветяването на ПСА и поругаването на паметника на Светите братя са дело на едни и същи хора. Точно така и беше отразено случилото се от някои медии.

Руснаците също надуха вувузелите, след като снимка на боядисания в цветовете на украинското знаме паметник беше разпространена в световните агенции. Прочетох много коментари, заредени с агресия, посредственост и шовинизъм, които бяха изстреляни в социалните мрежи от граждани на Руската федерация. Трудно ми е да повярвам, че руската нация е най-четящата в света, след като не попаднах на нито един разумен коментар, който да е написан от руснак. Иначе, не ме разбирайте погрешно, аз не съм русофоб. Обожавам музиката им, голяма част от филмите им и руската класическа литература.

Не разбирам и острата реакция на външното министерство на Русия, тъй като в Съветската армия е имало и украинци. Даже през 1944г. в България навлиза 3-тият украински фронт на Съветската армия. И ни окупира...

Много хора искат ПСА да бъде разрушен. Аз пък не искам, защото не ми пречи. А и смятам, че заслужават уважение загиналите в борбата с Нацистка Германия съветски войници, въпреки че са ни окупирали. Защото без техните жертви светът днес щеше да бъде съвсем различен.

Но разбирам мотивите на хората, които освежиха иначе занемарения паметник. Затова и одобрявам стореното от тях. А ако вие възприемате боядисването на ПСА като поругаване и вандализъм, сърдете се на самозабравилия се Владимир Путин. Сърдете се на проруското ни правителство, по времето на което много западни капитали напускат страната ни, а монополът в бизнеса се задълбочава. Сърдете се на премиера ни, който не подаде своята оставка, въпреки че протестите продължават вече почти 9 месеца.

Ако „Месията“ Путин нямаше имперски мераци и не поддържаше диктаторските режими в много страни по света, ако правителството и премиерът ни не бяха с толкова малко одобрение в обществото ни, едва ли на някого щеше да му хрумне да боядисва ПСА. Тогава младите русофили нямаше да чистят багрите на украинския флаг от паметника, развявайки руското знаме, а кой знае, може би наистина щяха да работят за доброто сътрудничество между двете страни. Ама надали.

Всеки има право на мнение, колкото и безпочвено да е то. Но нека се сърди на истинските виновници.