X
 
 

Щели ли сме да се освободим от османското владичество, ако не е била Русия?

Още от автора

Събитията в Украйна от последните седмици разбуниха духовете на тема руски империализъм.


“Дано си наясно, че ако не беше Русия, нямаше днес да имаме официален празник. Благодари на Русия за 3-ти март, не на Америка!” Tова ми написа един фейсбук потребител в деня на националния празник на Републиката.

„Не ЕС ни освободи, а Русия! Да живее православието, долу европедерастията“. Това пък беше лозунг пред катедралата „Ал. Невски“ вчера, издигнат от една националистическа партия.

Това, за съжаление, изобщо не бяха единствените случаи на проруски патос, на който попаднах през вчерашния ден. Даже напротив, социалните мрежи се наводниха от сълзи по братската дружба между Русия и България. Не искам да засягам когото и да е било. Дори не намирам нищо лошо в това да бъдеш русофил. Но не ми допада това, че има българи, които обичат повече Русия, отколкото България.

Наивна ми се вижда позицията на много хора у нас, сякаш възприета от по-голямата част от обществото ни, че ако Руско-турската война не се е състояла, тогава е нямало дедите ни да постигнат своята свобода.

Напротив!


По време на третия период на Българското национално възраждане съседните ни Гърция, Сърбия и Румъния вече са били свободни. През втората половина на 19-ти век Османската империя вече е била в трайна вътрешнополитическа криза. Това съвпаднало със зараждащите се на Балканския полуостров националноосвободителни движения. Било е въпрос на време да се освободим и ние. Само две години преди Освобождението се състои Априлското въстание. Защо така, вероятно удобно за някои, забравяме този неоспорим български подвиг?!

Тези събития активизирали политиката на страните, заинтересовани от отслабването на Османската империя. Въпросът за османското наследство е бил от изключително значение за имперските амбиции на Русия, която от началото на 18-ти век неведнъж разширява териториите си за сметка на Османската държава. Поради това Руската империя се превръща в най-активния и значим фактор, от който в най-голяма степен зависело развитието на Източния въпрос.

***

На 3-ти март празнуваме Освобождението, което със сигурност заслужава да бъде почитано като официален празник. Но тогава честваме и една чужда победа, което според мен прави датата неподходяща за национален празник на Република България. Смятам, че много по-подходящи са 6-ти и 22-ри септември, когато съответно празнуваме Съединението и Независимостта. Няма как да не цитирам и думите на Левски, които смятам, че са верни и към днешна дата: „Който ни освободи, той ще ни и пороби“.

Има много неща, за които с ръка на сърце бих могъл да благодаря на Русия.
Това са наистина гениалните им писатели, поети, композитори и изобщо хората на изкуството, някои от които са били високо ценени в Европа, но поради най-различни причини не се могли да си намерят място в своето внушително по мащабите си отечество. Това са десетките милиони руски жертви, паднали в борбата с Нацистка Германия. Това са силните по дух руснаци, които, въпреки работещия в пълната си мощ репресивен апарат, излизат на протести срещу путиновия режим в Москва, макар и да знаят, че най-малкото ще бъдат арестувани.

Но няма как да благодаря на Русия за това, че след Освобождението до голяма степен възприема българската територия като своя васална. Считам, че така е и до днес, въпреки че сме част от ЕС. Също както не бих могъл да благодаря на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия), задето са намалили териториите на България в пъти, разделяйки народа ни като парчета от баница, уж за да се противопоставят на руското влияние на Балканите. Интерес, който съвпада с този на Запада, случайно или не. Става дума за Берлинския конгрес, на който не е присъствал нито един българин.

Няма как да благодаря на Кремъл за това, че финансира Българската комунистическа партия, която извършва и атентат в църквата „Св. Неделя“, при който загиват стотици наши сънародници, повечето от които видни представители на тогавашния елит. Елит, който няма нищо общо с днешните селяндурски недоразумения, имащи себе си за богоизбрани. Няма как да благодаря на Съветската армия, задето ни окупира след Втората световна война, което ни превръща в руски сателит и съответно ни се налага чудовищният тоталитарен режим, който по всичко личи, че е допринесъл значително за потъпкването на хилядолетния български дух. Няма как да благодаря на Русия, задето ни продава природния газ на най-високата в Европа цена към днешна дата. Няма как да ръкопляскам на Руската империя, когато Путин изпраща армия в суверенна европейска държава, намираща се в сърцето на Стария континент. Или в Грузия. Или за случващото се в Северен Кавказ през последните десетилетия и за двете чеченски войни.

Не искам да звуча като неблагодарник, защото не съм. Хищната руска мечка не ми пречи да обичам руския народ. Дълбоко се покланям пред руските войници, загинали на връх Шипка. Също както се покланям пред българските, украинските, румънските, финландските, естонските, литовските, арменските, сръбските, черногорските и пред жертвите от всички други народи, загинали в Руско-турската война. Но не и пред руския империализъм. Светът няма да си отдъхне, докато империите Русия и САЩ не мирясат.