X
 
 

България под българско робство

Още от автора

Вчера станах свидетел на много неприятна случка. Към обяд, докато седях в едно заведение, видях как отвън бял бус връхлетя върху количката на един клошар, който я беше оставил в края на уличното платно. Предполагам, че шофьорът не е намерил друго място за паркиране и е решил да разреши проблема си на бърза ръка. Не обърнах особено внимание на това и продължих задълбочения разговор със своя събеседник.

Не знам какво се е случило между шофьора и собственика на количката през това време. Но след няколко минути вниманието ми беше отвлечено от сцена, достойна за каскада от „Кобра 11“. Видях бусът да избутва мургавия клошар, при това с не съвсем ниска скорост, докато той стоеше плътно прилепен за предната му част. Човекът, за щастие, не изглеждаше да е пострадал. Той проведе разговор по мобилния си телефон и след около половин час забелязах двама полицаи, които разговаряха с него.

Тази грозна сцена се разигра в Европейския съюз, на пъпа на София, по-точно на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Ал. Стамболийски“.

Няма как да знам какво още се е случило между двамата, нито дали са се познавали, нито каква е причината за изнервената реакция на водача на буса. Затова и няма да коментирам кой е бил добрият, и кой е бил лошият в конкретната ситуация. Само ще кажа, че тази случка е нещо, което виждаме ежедневно под различна форма. Случка, която е обичайна за българския манталитет. Поредната арогантна проява на неуважение към личността на по-слабия.

По-богатият, който кара бус, ще смаже по-бедния, който рови в кофите, защото може да си го позволи безнаказано, а и едва ли някой би обърнал внимание на някакъв клошар. А утре някой друг, който се вози на Q-7-ца, сигурно ще смаже шофьора на буса, защото може да си го позволи и едва ли някой би обърнал внимание на някъкъв си шофьор на бус. А пък вдругиден някой дебел БГ олигарх ще смаже шофьора на Q-7-цата, защото е по-велик от всеки друг и това трябва да се демонстрира чат-пат. Иначе за какво друго са му потрябвали пари?

Не искам да драматизирам излишно. Но непосредствено след като това се случи пред очите ми, сетих се за трагедията в село Катуница, където загиналото момче беше прегазено умишлено от бус, управляван от човек от ромски произход. Сетих се и за възникналите впоследствие вълнения, които, яхнати от някои политически кръгове, бяха представени като етнически конфликт. А тогава конфликт имаше, но не беше етнически. Той беше конфликт, породен от това, че голяма част от станалите по времето на Прехода богати българи си позволяват да дерибействат над по-бедните и по-слабите от тях и направо си се държат като османски паши.

Тогава фокусът беше изместен в съвсем друга и погрешна посока, а обществото не успя да си направи изводите от трагедията. Нещо, за което съм категоричен, че носят вина и политическото статукво, което се възползва от вълненията в предстоящата тогава президентска кампания, и някои от медиите, които лепнаха лъжовните етикети „етнически конфликт“ и „антиромски вълнения“.

Като изключа всичките свестни и хуманни хора, каквито безспорно има много у нас, струва ми се, че огромна част от населяващите България са почти достигнали моралното дъно. И не, трудностите, които имат, изобщо не са оправдание за лошото им възпитание, в частност за незачитането на достойнството на по-слабите.

Дъното е толкова близо, че само дето не сме приели със закон да има предимство този, който е с по-скъпата кола. Всичките останали критерии ги покриваме перфектно. И то не от вчера или от днес. Бабаитлъкът е в манталитета ни още от времето на османското влаичество, което ясно личи в творчеството на някои български писатели.

Без значение колко по-велик е от някой друг, дали е професор, лекар, адвокат, съдия, всяващ страхопочитание в обществото новобогаташ или пък дори цар, човекът е длъжен да се държи с уважение към другите. Иначе просто не е човек. Искате ли да живеете нормално и да се чувствате като цивилизовани хора в България? Ами просто се дръжте като такива.

Докато голяма част българския народ не изкорени бабаитлъка от духовния си свят и не започне да цени нормалността, която включва и уважението към личността, независимо дали човекът е беден или богат; прост или интелигентен; стар или млад; син или червен, само в турските сериали ще виждаме човешките взаимоотношения и начина на живот, които бихме искали да водим.

 

 

НАЙ-полезните съвети от възрастните
НАЙ-полезните съвети от възрастните

Тези съвети са много ценни. Те са от старите, опитни хора, към по-младото поколение. Живейте по-леко Няма нужда да се опитвате да правите твърде...