X
 
 

България след още 25 години, ако не сме си извлекли поуката

Още от автора

Mоже би някои ще намерят тези мои „гадания“ за нелепи, тъй като аз не съм баба Ванга. Даже и Нешка Робева не съм, за да казвам на българския народ какви напътствия е давала пророчицата приживе. А пък тези, които не вярват на врачки, биха ги намерили за безпочвени и песимистични. Но въпреки това си позволявам да опиша България такава, каквато си я представям след 25 години, в случай че се окаже, че не сме си взели поука от политическите и обществените събития от последните години.

България през 2040 г. Най-възрастните отдавна вече са разбрали, че Преход изобщо не е имало. Илюзии вече няма, а грешките са осъзнати. Но народът е отчаян и примирен, че държавата му е латиноамериканска. Животът за обикновения българин през 2040г. е все така скучен, безперспективен и безсмислен.

Първите капиталисти след 1989г. отдавна вече не живеят в България, както и знаковите политици от онова време. Но това не им пречи да притежават по-голямата част от капиталите в страната.

Корупцията, макар и благодарение на развитието на технологиите да е намаляла няколко пъти в сравнение с преди, все още е сред най-големите в Европа. А страната продължава да е транзитна за наркотрафика от Близкия изток към Европа. Но пък за сметка на това разпространението и употребата им тук е много по-голяма, отколкото е била преди.

Социалните несправедливости са още по-големи, отколкото са били в края на 20-ти и в началото на 21-ви век. Бездната между бедни и богати продължава да расте, а наглостта, завистта и подмолничеството продължават да са основната движеща сила. Обобщаващият образ на средния българин е все така непроменен - селякът-индивидуалист, който гони личния си интерес във всяко колективно дело.

Поради много високата бедност и изключително ниското ниво на образование, битовата престъпност е най-високата в Европа. Поради острите социални несправедливости престъпността сред бедните слоеве на обществото ескалира до почти невиждани по света стойности. Обири, убийства, изнасилвания и други престъпления са част от ежедневието. Затворите са недостатъчни и препълнени. Това създава голяма пречка пред съдебната система да функционира справедливо.

Когато им е невъзможно да си намерят работа тук или когато изпаднат в сериозни парични затруднения, хората ходят на гурбет не само в Италия, Гърция и Испания, както са правили техните родители преди десетилетия, но и в други близки страни, които са се развили значително по-добре от България през последните години – в Турция, в Румъния, дори и в Сърбия.

През 2040 г. населението на страната е едва няколко милиона души. В чужбина живеят много повече българи, отколкото в България. Семействата продължават да имат основно по 1 дете, но и все повече са хората, които нямат нито едно дете.

Продължителността на живота остава една от най-ниските в Европа, тъй като здравеопазването е на излючително слабо ниво. Почти всички компетентни български лекари работят в чужбина, а диагностицирането и лечението в частното здравеопазване, където положението е малко по-добро, са непосилни за повечето хора, тъй като то е скъпо.

По класациите за свобода на медиите България вече е в „топ 10“. Но отзад напред. Медийният плурализъм липсва. Повечето журналисти са отчайващо посредствени, тъй като всеки, който проявява интелект и смелост, бива тероризиран. Аналитична журналистика отдавна няма и е заменена от рецептите за манджи на бивши актриси, манекенки и певици, както и от баналните съвети на някоя украинска сексоложка. Ангажиментите на работещите в медиите се свеждат до това да преразказват папагалски казаното от политиците, да отразяват ежедневните обири и грабежи на дребно, а голяма част медийния информационен поток е посветен на безсмислени клюки.

Пенсионерите са в пъти повече от младите и работещите. Повечето от тях преживяват с големи лишения, тъй като в пенсионната система няма достатъчно пари за толкова много хора.

Външният дълг, трупан в продължение на десетилетия, е станал прекалено голям. Поради тази причина данъците са много високи и все по-малко хора могат да си позволят да притежават собствен имот.

Представителите на малцинствата стават все по-цивилизовани, а тенденцията българското мнозиство да изпростява е запазена. Напълно е нормално за по-интелигентните българи, каквито има все по-малко, да продължават да търсят щастието си в други страни. Никой от тях не си прави илюзии, че би могъл да остане тук. А по-голямата част от висшистите полагат нискоквалифициран труд в сферата на услугите, тъй като дипломите им не отговарят на реалните им качества.

Културата, образованието и спорта спокойно биха могли да бъдат под шапката на едно министерство, тъй като интелектуалното ниво на актьорите, учителите и спортистите не се различава особено. Дори някои спортисти, особено работилите в чужбина, често превъзхождат останалите. Основната функция на отговорното за образованието министерство е да осигури къде да беснеят децата, докато родителите им са на училище. Родителите също не очакват друго от училището, тъй като за тях то не е нищо повече от естественото продължение на детската градина.

През 2040г. богатите живеят в кооперации и комплекси със сериозна охрана, а бедните спят с оръжие под възглавницата. Нито бедни, нито богати могат да живеят спокойно и да се разхождат по улиците свободно, тъй като почти навсякъде е опасно. Именно заради престъпността много хора са изоставили родните си домове и не могат да ги продадат.

Състоянието на домовете в панелните жилищни комплекси е много лошо, тъй като обитателите им нямат нито средства, нито желание да ги поддържат. А пък повечето села и по-малки градчета отдавна са изоставени и в тях не живее никой.

През 2040г. населението е най-неравномерно разпределеното в Европа – почти всички живеят в рамките на големите градове София, Пловдив, Варна и Бургас, а цели жилищни комплекси в Русе, Видин и Плевен пустеят.
 
Голяма част от хотелите по Черноморието и в планинските райони са изоставени, защото все по-малко туристи идват на почивка тук поради високата престъпност и поради причината, че живописната природа е съсипана. Туристите са основно местни и чужденци от европейската и руската работническа класа, които рядко идват в България повторно. Всеки туроператор представя на клиентите си брошурка с информация за безопасност, в която те биват предупреждавани да не се обличат в скъпи дрехи и да не носят скъпи вещи със себе си, както и с препоръка да излизат само по светло.

За сметка на туризма, земеделието най-сетне е започнало да функционира като такова, а не само като прахосмукачка за субсидии. Но по-голямата част от работата се извършва със селскостопански машини и много малко хора са заети в този сектор. Заплатите в него, разбира се, стигат само за физическото оцеляване на работниците. А пък едрите земеделци, които са изкупували земеделска земя на безценица преди десетилетия, прибират огромни печалби. Но поне патриотичните остатъци са доволни, че българската земя е в български, макар и отвратителни ръце.

***

За съжаление повечето пъти, когато съм се надявал, че обществото се е променило към по-добро, се е оказвало, че съм се заблуждавал. След по-малко от 2 месеца ще разберем дали сме си взели поука. Дотогава все още можем да се надяваме, че песимизмът, който съм излял в този текст, е безпочвен.

Дори и да мислите, че съм прав, опитайте се нагласата ви за бъдещето на България да бъде позитивна. Ако с позитивна мисъл  или вяра все пак може да се промени нещо към по-добро, то без тях, особено без вярата, едва ли би могло.

Без значение какво мисля, аз наистина вярвам, че не съм прав. Вярвам, защото знам, че е у нас е пълно с добри и чудесни хора.

Живейте честно, разумно и колкото е възможно по-щастливо в България, пък да става каквото ще.