Защо беше спрян YouTube в Турция и защо Ердоган трябва добре да премисли политиката си

Премиерът на Турция Реджеп Ердоган предупреди враговете си, че ще "платят цената", след като отпразнува категорична победа в местните избори. Отговор ще има, най-вероятно, но премиерът трябва да внимава какви ходове ще предприеме и дали ще игнорира някои събития около изборите.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели 45% от гласовете. Основната опозиционна сила, Републиканската народна партия, спечели около 30%, докато Партията на националистическото движение - малко над 15%.

Победата на Реджеп Ердоган, обаче, не е пълна. Интересно развитие на ситуацията се получи в южната провинция Хатай, където ПСР загуби вота в полза на опозиционната Републиканска народна партия.  Можем да кажем, че в този ден лидерът на РНП, Кемал Кълъчдаролу, постигна значим успех макар и на фона общата победа на Ердоган. Ще обобщим накратко защо.

Изборите в Турция се проведоха в атмосферата на скандали и политическа криза. Освен протести в Истанбул, държавата бе разтресена от корупционни разкрития. Някои смятат, че зад тях стои бившият вече съюзник на Ердоган, Фетхуллах Гюлен. В същото време, освен блокирането на Twitter, беше спрян достъпа и до YouTube. Причината за това, обаче, не бяха разпронени разговори, свързани с коруция, а нещо друго – отнасящо се до външната политика на Турция и специално Сирия. В пуснати записи в YouTube се говори за евентуална намеса в Сирия, което нагорещи вътрешната обстановка в Турция. В същото време, точно когато изтекоха записите, в сирийската провинция Латакия се водеха боеве, а край граничния град Касаб, сирийски самолет, който наруши въздушното пространство на Турция, бе свален. Изтребителят атакуваше именно позиции на бунтовниците в Касаб, който падна в ръцете на сирийската опозиция.

Политиката на Анкара за отворена граница със Сирия, въпреки войната там, струва контрола на управляващата партия в граничната провинция Хатай. Избирателите показаха червен картон за стратегията, която опозицията описва като "подхранваща несигурността и удряща икономиката".  В Хатай настроението беше много по-различно от онова в Истанбул.

Отворената граница осигурява важни доставки за бунтовническите сили в северна Сирия, както и достъп до бедстващите райони, където хуманитарната криза излиза извън контрол. Но тази политика, водена от Ердоган, също така позволи на опозиционните партии да обвинят правителството, че подпомага радикални фракции, влизащи в Сирия.

Именно заради това, че Ердоган изгуби контрол върху ситуацията на юг, хиляди хора празнуваха след изборите в древния град Антакия (бившата Антиохия), административната столица на провинция Хатай, развявайки червени флагове със знака на РНП. Мнозина се изкачваха на паметника на Кемал Ататюрк, докато от колите надуваха клаксони. РНП получи добър повод за празнуване, след като загуби вота в Истанбул и Анкара.

В национален мащаб партията на Ердоган спечели 46% от гласовете, но в Хатай РНП победи с 18% разлика.

Известно е, че Реджеп Ердоган подкрепя бунта срещу Башар Асад в съседна Сирия от началото на протестите през 2011 година. Анкара отвори границата си за над 900 000 сирийски бежанци, бягащи от насилието в страната им, като вдигна няколко лагера.

Но три години след началото на войната в Сирия и следваната от Ердоган политика, разгневява местните жители в провинция Хатай. За това има няколко причини, като увеличаване на цените, напрежение по пограничните селища, честите обстрели от сирийска страна, липсата на отговор от турската армия, както и няколкото атентата в Рейханлъ, отнели живота на над 100 души. На фона на тези проблеми, премиерът Ердоган не реагира подобаващо - да успокои местните хора в Антакия, което му коства контрола над една от най-важните гранични провинции.

Изборите в Турция не донесоха изненада. В Истанбул кметът, подкрепен от ПСР, запази поста си очаквано. Въпреки обвиненията за злоупотреби в Анкара и макар и с малка преднина, Ердоган запази влияние. Но истинската загуба се случи в Хатай. Защото там се решават въпроси, свързани с външната политика на Турция и най-вече спрямо Сирия. Именно този компонент спомага - заедно с протестите в Истанбул в парка Гези - да се засилва недоверието в политиката на сегашното правителство в Анкара.