X
 
 

България вече не вярва на месии

Още от автора

В нормалните общества, за да спечелят доверието на хората бъдещите политици, а и действащите като такива, демонстрират своите компетентности и най-вече честността си. Доброто име е първият най-важен сегмент от изграждането на образа на една политическа фигура на Запад.

Тук (на Балканите), в Русия и в Третия свят е друго – колкото по-прост, злобен, нагъл и алчен си, колкото по-тъмно минало имаш, толкова повече расте и шансът ти да станеш уважаван и дори обичан от простата маса политик.

Всяко недоразумение, от чиято просташка парвенющина г-н #КОЙ се възползва (например някой бивш вариететен водещ, учудващо назначен за политически журналист в най-гледаната телевизия), демонстрира колко вдига от лежанка (всеки компенсира все някак това, което му липсва); как пече кебапчета и кюфтаци за потенциалните електорални единици, облечен като медицинска сестра и с наподобяваща кондом шапка (което перфектно се връзва с един от прякорите му); колко скъпи вещи притежава– часовници, мобилни телефони, дрехи, автомобили, къщи и т.н.

А що се отнася до обещанията, те са кое от кое по-нелепи и абсурдни – таблети за всеки първолак, не знам си колко космически лева минимална работна заплата, работни места за всички... А най-пресният абсурд е обещание да се обсъди в Народното събрание дали отново страната ни да се казва „Народна република България“. Сигурен съм, че вече дори не ви е забавно да ги слушате.

Тъй като някои публични личности, уважавани поне до този момент, подкрепиха най-новия политически проект, често наричан в социалните мрежи „BG без ценности“, предварително се извинявам на тези, които, ако евентуално прочетат този текст, биха се припознали и засегнали от изложеното лично мнение, въпреки че не съм длъжен да го правя.

Човек би могъл да се върже, че стане ли бившият ни монарх премиер, ще цъфнем за 800 дни.

Човек би могъл да се излъже закратко, че появата на националистическа партия ще разчупи статуквото, а не е създадена, за да легитимира трайно съществуването на турската етническа партия, каквото всъщност се случи.

Донякъде е обяснима и глупостта да се хване човек като удавник за сламка на лъжата, че охранителят на Тодор Живков би могъл да ни върне „‘убавото време“.

Човек, особено когато се интересува само повърхностно от политическия живот в страната и като цяло не обича да мисли особено задълбочено, лесно би могъл да се окаже подведен.

Но трябва да си или сериозно заинтересован, или изключително голям наивник, за да повярваш на някой, който не може да даде смислено обяснение откъде идват средствата за създаването и поддържането на партията му и лъже, че парите са от собствения му джоб (думи, на които не би повярвало даже и малко дете);

който уж мечтае за чисти ръце в политиката, а се разхожда с няколко луксозни ръчни часовници, цената на всеки от който представлява петцифрено число (и едва ли са купени с чисти пари), докато ходи във всяка керемидка и обещава на бедните хора, че ще изпълни всичките им желания;

който се тупаше по гърдите, че е едва ли не пръв приятел с бившия премиер, ходеше му на гости, подаряваше му цветя, а за една нощ обърна палачинката и вече твърди, че бившият му приятел е лош (сякаш вчера, когато си бяха близки, не беше лош);

който изпраща на свои бивши колеги обидни SMS-и, съдържащи даже и нецензурни изрази, каквито най-малкото не отиват на човек, мечтаещ на него да се кръщават улици някой ден;

който всячески се преструва на загрижен и плачещ за бедния народ, а преди около 2 години най-безсрамно нарече протестиращите на жълтите павета хора от провинцията „пасмина“ и мутренски ги заплашваше, използвайки за което националния ефир, че ще им среже гумите на тракторите... Разбира се, за да угоди на бившия си добър приятел, който впоследствие стана лош.

Слава Богу, много са малко хората, които се връзват на новия Месия, който най-вероятно е избран и финансиран от задкулисието, за да измести провалилия се г-н #Извинисебе. Хем пък и да бъде втората, в случая еничарска партия, на безспорно най-силния (не за добро) политик в България, макар и вече уж бивш такъв.

Когато човек много дълго време е лъган, той в един момент просто спира да вярва на лъжи. За разлика от друг път, сега не се сещам за нито един в моето обкръжение, който да е заявил, че има доверие на новата политическа кукла на конци.

Предвид очакваните огромни фалшификации на предстоящия Евровот, които биха могли да легитимират най-наглото, вулгарно и арогантно правителство в съзнателния ми живот, поддържащо единствено руските интереси у нас и тези на мафията и олигархията, вярвам, че ще послушате вътрешния си глас и ще гласувате на изборите за най-подходящите според вас кандидати за евродепутати.

Този вот със сигурност ще предопредели пътя, по който ще  вървим насетне. Всеки един глас, макар и пуснат за кандидат на малка партия, обезсмисля едни 50 лева, дадени в някое електорално гето от партиите на задкулисието.

Затова нека бъдем разумни и да гласуваме!