Да загърбим чалгата с голямото коцертно лято

Спомняте ли си как преди години, в не много далечното минало, слушахме с възхищение музиката на световни изпълнители и си мечтаехме за времето, когато ще кацнат на родна земя. Тогава тези мечти изглеждаха като пустинен мираж – толкова далечни и нереални, че беше дори смешно да ги изкажеш на глас. Голяма част от световно известните звезди, които посещаваха България по това време, се състоеше главно от пенсионирани рок легенди, които живееха на стари лаври.

Те пристигаха със закъснение у нас, никога в уговореното време, и гледаха така сякаш всеки момент отнякъде ще изскочат канибали и ще ги изядат. Тогава беше немислимо да си представим, че световни изпълнители от ранга на Мадона или Лейди Гага някога ще дойдат в България. И то, докато са още на върха на славата си. Може би след 30-40 години, когато и двете се превърнат в сбръчкани бабички, които едва ще ходят по сцената. Но не и по-рано. С огромно задоволство и не без известна доза учудване трябва да отбележа, че нещата коренно се промениха през последните няколко години. Ние, българите, винаги виждаме нещата в черно що се отнася до външната ни политика, икономическото положение на страната и имиджа ни пред останалите държави.

И до известна степен имаме основание за тази песимистична оценка. България е най-бедната страна в ЕС, голяма част от населението на страната едва успява да свърже двата края, за да преживее месеца, а от почти всеки български дом се носят ориенталските ритми на чалгата. От където и да погледнем – страната ни никога не е била привлекателна дестинация за чужденците, камо ли за световни музиканти, които са във вихъра на звездната си кариера. И все пак само в рамките на 4-5 години в България гостуваха величия от ранга на „Рамщайн”, „Металика”, „Роксет”, Мадона, Стинг, Лени Кравиц и други. Сякаш напук на лошия имидж на страната ни, напук на масовата бедност и безпаричието, тези музиканти идваха, усмихваха се и обещаваха да се върнат отново. И наистина изпълняваха обещанията си.

Мисля си и искрено се надявам, че все по-честото включване на България в турнетата на световни музиканти е добър знак. Това означава, че положението все още не е напълно безнадеждно. Защото, докато се намират все още хора в страната ни, които предпочитат да дадат 100 лева за билет на Стинг вместо 15 лева за билет на концерта на „Планета”, това означава, че положението не е съвсем загубено. Да, вярно е. В България чалгализацията е навсякъде – чалгата вече е част от нашата култура и местни нрави, с нея израстват цели поколения, които не познават друга музика освен балканските ритми. Можете ли да се сетите обаче за по-добра противоотрова на чалгата от изпълнението на световно признати звезди? Според мен това е най-добрият начин да се улови вкуса на качествената и стойностна музика.

Тъй като добрият вкус за музика не се появява случайно. Той се възпитава с много търпение и постоянство. А вечната война, която част от българите водят с нарастващата чалгализация, се състои в малките победи. Малка победа е ако например това лято изберете да заведете подрастващото си дете на Sofia Loud, Red Hot Chili Pepers или Лейди Гага. Няма значение кой от тези концерти ще изберете, смисълът и поуката ще са едни и същи. Ще покажете на детето си истински звезди, ще положите първата стъпка по пътя към стойностната музика и ако то е усвоило правилно урока много скоро телефонът му ще звъни с песен на Red Hot Chili Pepers, а не на Галена или Преслава.

И макар че билетите за подобни концерти са скъпи, всяка една стотинка от похарчените пари ще си заслужава. Мисля си, че това ще е много по-добра инвестиция от нов телефон с интернет или пък 5 дена на морето. Защото това ще са пари, дадени за култура, дадени за възпитание и оценка на нещо стойностно. Дадени, за да се докоснем поне за няколко часа до нещо модерно и цивилизовано. Нещо, което се слуша и харесва по цял свят. Всеки българин заслужава да присъства на подобен концерт. В крайна сметка това е и един от плодовете на толкова трудно извоюваната ни демокрация. Така че нека сложим балканския си песимизъм в джоба, да загърбим за няколко часа ориенталските си наклонности и да се порадваме на истински световни изпълнители. Нека не се фокусираме върху неизбежните проблеми с организацията, защото в България винаги съществуват такива, и да се порадваме на първокласен рок или модерен поп. В крайна сметка това е най-добрата противоотрова срещу ориенталските ритми и най-доброто бягство от чалгата, която се чува от апартамента на съседите.