X
 
 

Две села, два свята

Още от автора

Розовчани поискаха извинение от медиите, след като изгониха три бежански семейства. За това съобщи снощи вестник „Дневник“.

С какви очи?! За какво по-точно искат извинение?! Някой трябва да им се извинява за това, че постъпиха с три семейства и децата им така, както са постъпвали хората през Средновековието ли?

Без да им вменявам вина за това, все пак мисля, че трябва да им е и поне малко съвестно, че един от изгонените от тях сирийски граждани е претърпял инфаркт, след като не е спал няколко нощи (по думите на негови роднини пред новините на Нова телевизия).

Именно розовчани са тези, които дължат извинение. Както за отвратителното си отношение към хора, които даже не познават, така и за това, че посрамиха целия български народ, известен по света именно със своята толерантност. Нима тези сирийски семейства някога биха казали добра дума за България, след като тук бяха подложени на толкова много унижения?! Силно се съмнявам.

Все по-често си мисля, че цялата гюрултия в Розово я подпалиха лицата с яките анцузи от протеста, за да може един новоизлюпен политичко да дойде на крака при тях и да ги защити от соросоидската жлъч.

И много други защитници на клетите хора от Розово се проявиха. Но също както непознаването на закона не е оправдание за нарушаването му, така и страховете, невежеството и трудностите не са оправдание за лошотията. Да, определено има и други виновни - политици, някои проповядващи ксенофобия медии... Но нищо не може да оправдае жестокостта, която проявиха хората от Розово. Абсолютно нищо.

В същото време медиите, от които искат извинение розовчани, показаха и перфектното съжителство между сирийско семейство и хората от родопското село Крушево.

Две села, два свята

Жителите на старозагорското село Розово са 1167 души, а тези на родопското Крушево - 240. По-голямата част от живеещите в Розово са наследници на бежанци от територията на днешна Турция. А жителите на Крушево винаги са населявали тези земи.

Но парадоксът е ясен – розовчаните изгониха 3 бежански семейства, въпреки че предците им са имали сходна с тяхната съдба. И въпреки това, че розовите насаждения в района им са донесени в миналото именно от Сирия. А крушевчани с удоволствие помагат на настанило се в тяхното село сирийско семейство.

Розовчани, в това число и кметицата им, пригласят на местните бабаити, взижяващи се като мутри и националисти, каквито типажи има във всяко едно населено място в страната. Пригласят, както крепостните селяни са пригласяли на своите господари в миналото. Или като вързани на три синджира роби.

Макар и да съм убеден, че никой от хората в Розово не би си го признал, готов съм да се обзаложа, че жителите на селото, които постъпиха жестоко с трите сирийски семейства, много повече се страхуват от „пичовете“ с анцузите и златните ланци, които предвождаха локалния им протест, отколкото от изпадналите в беда чужденци. От които, доколкото разбрах, са успели да зърнат единствено надничащите през прозорците им 6 деца. Смеят ли да не се съгласят с разярената тълпа и нейните окичени с ланци главатари?

Останах с впечатление, че част от розовчаните много държи на това селото им да остане „чисто“ от други етноси, въпреки че никой човек не може да е сигурен с кого си е имала работа баба му навремето. И въпреки това, че някои от самите тях не изглеждат да са от най-белите българи. Не, това не е намек, а просто впечатление.

Както и да е...

Има много чудесни хора в цялата ни страна. Убеден съм, че колкото са нетолерантните, толкова са и толерантните българи. Със сигурност и в Розово има поне едно момиченце, което е много по-мъдро от майка си, защото, за разлика от родителката си, осъзнава, че сирийските бежанци също са хора, които просто бягат от нещо наистина страшно, каквото съвременните българи не познаваме. И дано никога не опознаем.

Но за разлика от розовчани, жителите на родопското село Крушево, които са представители на религиозно малцинство, не се вълнуват от политическия популизъм. Те просто искат селото им да се оживи с млади хора, както е било преди; да има кой да живее на родната им земя, когато настъпи техният свършек.

Крушевчаните са не по-малко българи от розовчаните. Но с несъществената разлика, че наричат своя Бог „Аллах“. Друга разлика няма. Те изповядват човещината без да имат претенции за чистокръвност. А според някои учени точно те имат най-голямо право да претендират за това. Просто казвам.

Помаците – носителите на традиционния български дух

Отдавна съм с впечатление, че живеещите в сгушените в Родопите градчета и селца, които често са труднодостъпни, до голяма степен са съхранили традиционните български добродетели – толерантността,
гостоприемството, скромността, обичта към ближния и доверието.

Макар и да са по-встрани от „цивилизацията“, в която тържествуват посредствеността и кичът, помаците имат далеч по-цивилизован морал от повечето си сънародници. Едва ли бабите, които помагат на сирийското семейство в Крушево, са прочели много книги, но това изобщо не ги спира да бъдат природно интелигентни. За мен няма съмнение, че най-милите, най-отзивчивите, най-трудолюбивите хора у нас (разбира се, погледнато в общ план, а не в индивидуален, защото прекрасни хора има навсякъде) са именно помаците и тези, които живеят в почти обезлюдените села в цялата страна. Сигурен съм, че всеки, който често посещава Родопите, би подкрепил мнението ми.

***

Има ли село или градче, в което няма нито един ром, турчин или друг представител на малцинствата; в което напълно нормални и изстрадали хора не могат да намерят спокойствие, значи е твърде вероятно в това село да няма живот, а само битова диктатура под формата на бабаитлък.