X
 
 

Оставка!

Още от автора

След толкова много дивашка наглост;

след близо година на ежедневни протести от страна на гражданското общество и на подигравки от страна на властта към народа;

след най-дълго продължилата студентска стачка в страната;

след почти година, в която центърът на София е непроходим за нас, „простосмъртните“, заради полицейското присъствие, което пази наглата власт;

след като и до днес никой не отговори на въпроса „КОЙ?“;

след доказателствата за корпоративен вот,

провалът на управляващата коалиция (БСП и ДПС) на изборите за европейски парламент е факт! И това безспорно е исторически провал за Столетницата.

Освен че стана ясно, че подкрепата за правителството е почти напълно изчерпана, от изборите за Европарламент могат да се обобщят още няколко позитивни изводи.

Сборният резултат на заявилите проевропейска ориентация партии и обединения – ГЕРБ и „Реформаторски блок“, убедително победи евразийските настроения, породени и поддържани от икономически заинтересовани кръгове чрез усилена медийна пропаганда. А това е знак за отличния инстинкт у българските избиратели.

Към две от най-откровените проруски партии, една от която от близо 10 години всява ксенофобия в традиционно толерантното ни общество, вече няма достатъчно доверие, за да бъдат фактор на едни бъдещи парламентарни избори (когато и да бъдат те).

А дясното политическо пространство става все по-влиятелно, а именно там преобладават свестните, интелигентни и честни хора в политиката у нас.

Но никак не са малко и негативните изводи от изминалия вот.

От изявленията, които чухме и видяхме в изборната нощ, стана ясно, че властта ще продължи все така да наглее, както и досега.

В България, за съжаление, вече на всички е ясно, че няма истинска лява партия, която да се застъпва за по-слабите слоеве в обществото. А всяко едно европейско общество се нуждае от точно такава, но в която политиците да бъдат честни, а не марионетки на най-бесните капиталисти, какъвто е случаят у нас. Не разбрахме какъв е източникът на финанирането на една нова партия, в чиято основа стои дивият популизъм и за чиято предизборна кампания бяха хвърлени наистина луди пари. А лидерът на тази партия преживя редица катарзиси през последните години – от върл подмазвач и защитник на ГЕРБ като журналист, превърна се в негов най-голям критик.

Ниската избирателна активност също беше факт. Предполагам, че тя се дължи не само на апатията, обзела голяма част от обществото ни, а и на това, че много от гласувалите за БСП на предишните избори се разочароваха от Столетницата през последната една година. Лично аз познавам такива хора. Но това не оправдава ниската активност и на тези гласоподаватели.

За първи път на избори ДПС можеше да стане втора политическа сила. И ако на някой това не му харесва, виновни са не гласувалите за ДПС, а тези, дето са "над нещата" и предпочетоха да не гласуват.

Съмнявам се, че нашият премиер има достатъчно достойнство да си подаде оставката сега, след като в продължение на една година все още не го е направил.

Но във всяка една нормална страна, в която моралът е на почит, а бабаитлъкът е порицаван, при такъв провал министър-председателят би подал оставка. Това е категорично.