X
 
 

Клавиатурата като Шмайзер

Още от автора

Преди няколко седмици една журналистка постави цена на човешкия живот. Тя определи като „говедца“ момчетата, които се бяха загубили в Джендема и прекараха там цели три денонощия. Госпожата ги квалифицира като такива в час, в който те бяха локализирани, но не и намерени. Същата дама изрази и тревогата си, че е възможно сметката за спасителната акция да я платят данъкоплатците. Винаги има такива подмятания, но удивителното в случая е, че нейната тревога беше подкрепена и от много други хора, съдейки по коментарите в социалните мрежи и анонимните във форумите.

Прочитайки коментарите под новината за спасените и напълно здрави, за щастие, три момчета, установих, че думите на госпожата звучат почти любовно пред тези на останалите гневни граждани - ама защо били цели, защо не им били наболи брадите, по какъв точно начин трябвало да бъдат набити и, разбира се, защо ние трябва да плащаме. Отвратително и разочароващо.

Не е ли по-редно загрижените за данъците си граждани да се запитат колко евросредства не усвояваме, защото много от тях се крадат; в какво по-точно се инвестират милиардите заеми, които настоящото правителство вече няколко пъти тегли; колко струва охраната на наглата и чуждопоклонна власт вече близо година; откъде им бяха парите за жалките, но скъпи предизборни кампании преди Евровота?! А питат колко струва да спасят три човешки живота... Такова отношение е проява на лошотия, а този манталитет се нарича робски. Който иска да се обижда.

Друг пример. След като преди няколко години един вътрешен министър едва не произнесе присъди от трибуната на Народното събрание, през последните дни обществото се развълнува от случая на починал пациент при закъсняла и не добре оборудвана линейка. Отново се породиха дискусии за това колко некомпетентни и груби били лекарите. Да, със сигурност има и такива лекари, при каквито почти всеки човек е попадал. Но защо са толкова малко хората, които наистина си задават въпроса каква е причината положението в здравеопазването ни да е толкова отчайващо – защо има огромен недостиг на медицински екипи в „Спешна помощ“; защо сме здравно осигурени, а ни се налага да си плащаме по-голямата част от изследванията сами, поради недостиг на т.нар. „направления“; защо заплатите на лекарите са толкова ниски, че повечето светила или минават изцяло в частния сектор, или отиват в чужбина, поради което е напълно естествено тук да останат предимно „лоши“ лекари; защо нито едно правителство през последните 20 години не е направило абсолютно нищо, за да осъществи такава здравна реформа, че да не се налага на изпаднали в беда хора да умират от лечими заболявания?

Най-пресният, след който се породиха възмутителни коментари в общественото пространство, е нелепата трагедия от Стара Загора. Тя е толкова нелепа, че дори не ми е удобно да я преразкажа.

Обиди, клетви и жестоки „присъди“ от типа „какво трябва да му се случи на него сега“, бяха изписани по адрес на шофьора във форумите. От хора, които нито го познават лично, нито са били свидетели на инцидента, нито нищо. Просто кибици, в чиито глави всичко е Средновековие.

Нечовешко е да коментираш каквато и да е трагедия толкова грозно и повърхностно, хвърляйки огън и жупел по някой от участниците, когато си само страничен наблюдател. Никой, освен съдът, няма право да издава присъди. А и всеки е невинен, докато не се произнесе съдът. Всичко друго е варварщина и използване на клавиатурата като Шмайзер.

Подобни „хейт“ вълни се появяват след всяка фатална човешка грешка, която достига до ушите на медиите. Но и да убием някого с камъни, човешки грешки пак ще продължат да се случват. И машините допускат грешки, та камо ли човекът. Ако продължаваме да възприемаме максимата „око за око, зъб за зъб“ като велика мъдрост, то в един момент ще се окажем всички кьорави и беззъби, защото няма безгрешен човек. В други общества са разбрали това от горчивия опит на войните, които са преживели в миналото. И затова дори и масовият убиец Андерш Брайвик, предумишлено отнел живота на 76 души, не беше линчуван публично, а осъден да излежи максималното наказение, което норвежкото законодателство повелява – 21 години с възможност за доживотно задържане в психиатрия.

От такива инциденти трябва всеки да си извлече своята поука, а институциите да вземат необходимите мерки, така че максимално да се предотврати повторението им. Най-често се оказва, че трябва да бъдем по-разумни, по-внимателни, по-търпеливи и по-спокойни. Но в никакъв случай не бива да се озлобяваме към никого. Абсолютно всеки може да се озове в планината не добре екипиран и да се загуби, дори и най-разумният. Абсолютно всеки един лекар може да допусне грешка, дори и най-компетентният. Абсолютно всеки един шофьор може да причини инцидент на пътя, даже и най-съвестният. Всеки пешеходец може да се разсee и да хукне да пресича без да се замисли особено – дори и най-съобразителният. Който смята, че е безгрешен и на него не може да му се случи да предизвика инцидент или да стане жертва на такъв, нека пръв хвърли камък.

По-малко мъст и повече разум.