"Благоразумието" на Местан
4075
Още от автора
Много различни тълкования се появиха, след като лидерът на ДПС Лютви Местан заяви на пресконференция в четвъртък, че е за провеждането на предсрочни парламентарни избори. Той даже предложи дати, на които биха могли да се проведат те.
Едва ли някой би се усъмнил в откровеността на г-н Местан, ако той не беше един от коалиционните партньори. Повечето оптимистични тълкования на това негово намерение ми се виждат наивни и нелогични. Затова реших да представя моята песимистична гледна точка за "благоразумието" на Местан. Пък дано да греша. Искрено се надявам да е така.
Силно се съмнявам, че пъпната връв между тези две политически тела е прекъсната сега, когато са толкова силни заедно. Не ми се вярва БСП и ДПС, които винаги са действали като един компонент срещу дясното политическо пространство, да имат чак толкова големи разногласия, че да разтурват несваляемата си на практика власт. Нелогично е и предвид броя на депутатите, които подкрепяха кабинета „Орешарски“ поне до този момент.
Но дори и да приемем, че роднинските отношения са изстинали, в най-добрия случай това „благоразумие“ не е нищо повече от публично изнудване на социалистите от страна либералите. И пак не е сигурно дали предсрочни избори ще има. Дали пък това не е просто хитър начин да понижат вълнението на гражданското общество, което иска оставка вече една година?!
Кабинетът "Орешарски" беше сформиран на инат от БСП и ДПС със съдействието на „Атака“, въпреки че ГЕРБ спечели изборите. Това се случи след антимонополните протести, стимулирани от партийните централи, които мистериозно прераснаха в протести срещу тогавашния премиер Бойко Борисов. Тогава младежи с качулки, които криеха лицата си, се събираха на групички и вандалстваха по софийските улици всяка вечер. Полицията съответно отвърна на удара, като пострадаха и мирно протестиращи граждани. Премиерът подаде оставката си след едва 3 дни на протести, твърдейки, че не иска да вижда как по улиците се лее кръв. А пък в самото навечерие на предсрочните избори през май 2013 г. беше скалъпена историята „Костинброд“, уличаваща ГЕРБ в подготовка на изборни манипулации. Но и до днес нищо не се доказа, въпреки че прокуратурата се зае сериозно с този случай. (Много би ми се искало да разбера каква е позицията на Главния прокурор на РБ по отношение на случая с корпоративния вот в Бобов дол и разследванията на bTV и „Нова телевизия“, в които се твърди, че партия ББЦ е злоупотребила с лични данни на свои симпатизанти. Но, уви, не успях да намеря такава в интернет).
Освен да консумират властта, една от целите на БСП и ДПС беше, а и все още е, да изтикат ГЕРБ вън от властта и никога повече да не ги допуснат да управляват. Това си личи твърде ясно и сега, особено когато управляващите не спират да се държат в Народното събрание така, сякаш са там не в качеството си на управляващи, а в това на опозиция. Да не говорим за непрекъснатите скалъпени атаки срещу държавния глава Росен Плевнелиев, който беше издигнат от ГЕРБ, както и за наложената на първа инстанция ефективна присъда срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.
За разлика от 2001 г., когато появата на Негово величество, който управляваше в коалиция с ДПС, изпъди завинаги СДС от управлението на страната, а пък 4 години по-късно БСП спечели парламентарните избори, завръщайки се като на бял кон, през 2014 г. народът вече не вярва на месии. А и май вече няма кой да изиграе тази роля. И понеже 4 + 4 + 2 (сборът на броя на мандатите, разпределени след изборите за европейски парламент, съответно на БСП, ДПС и ББЦ) е повече от 6 + 1 (сборът на броя на депутатите в Брюксел, съответно на ГЕРБ и РБ), точно сега е удобният за политическото статукво момент да има предсрочни избори, за да може коалицията срещу ГЕРБ да се бетонира за още 4 години. Така настоящата власт хипотетично би могла даже да си осигури мандат за общо 6 години, използвайки разликата между сборовете на горните цифри като основа, върху която да изградят евентуалния бъдещ нов кабинет, и ингорирайки първата политическа сила, както вече направиха през май 2013 г.
Не отричам възможността ГЕРБ и ДПС да бъдат следващите коалиционни партньори. Но силно се съмнявам, че водещият партньор в тази формулировка би могъл да бъде Бойко Борисов. По-изгодно за ГЕРБ би било, ако се коалират с „Реформаторския блок“.
Не ми е весело, че Местан ще сваля правителството. Искаше ми се това да е народът. Или Орешарски сам, както би постъпил премиерът на всяка една нормална европейска страна. Дори и наистина да има нови избори скоро, в което аз няма да повярвам докато не бъдат насрочени, ако пак сте "над нещата" и не гласувате масово, просто няма да има смисъл от правото на вот. Отсега го казвам - когато и да са следващите парламентарни избори, просто гласувайте.
Едва ли някой би се усъмнил в откровеността на г-н Местан, ако той не беше един от коалиционните партньори. Повечето оптимистични тълкования на това негово намерение ми се виждат наивни и нелогични. Затова реших да представя моята песимистична гледна точка за "благоразумието" на Местан. Пък дано да греша. Искрено се надявам да е така.
Силно се съмнявам, че пъпната връв между тези две политически тела е прекъсната сега, когато са толкова силни заедно. Не ми се вярва БСП и ДПС, които винаги са действали като един компонент срещу дясното политическо пространство, да имат чак толкова големи разногласия, че да разтурват несваляемата си на практика власт. Нелогично е и предвид броя на депутатите, които подкрепяха кабинета „Орешарски“ поне до този момент.
Но дори и да приемем, че роднинските отношения са изстинали, в най-добрия случай това „благоразумие“ не е нищо повече от публично изнудване на социалистите от страна либералите. И пак не е сигурно дали предсрочни избори ще има. Дали пък това не е просто хитър начин да понижат вълнението на гражданското общество, което иска оставка вече една година?!
Кабинетът "Орешарски" беше сформиран на инат от БСП и ДПС със съдействието на „Атака“, въпреки че ГЕРБ спечели изборите. Това се случи след антимонополните протести, стимулирани от партийните централи, които мистериозно прераснаха в протести срещу тогавашния премиер Бойко Борисов. Тогава младежи с качулки, които криеха лицата си, се събираха на групички и вандалстваха по софийските улици всяка вечер. Полицията съответно отвърна на удара, като пострадаха и мирно протестиращи граждани. Премиерът подаде оставката си след едва 3 дни на протести, твърдейки, че не иска да вижда как по улиците се лее кръв. А пък в самото навечерие на предсрочните избори през май 2013 г. беше скалъпена историята „Костинброд“, уличаваща ГЕРБ в подготовка на изборни манипулации. Но и до днес нищо не се доказа, въпреки че прокуратурата се зае сериозно с този случай. (Много би ми се искало да разбера каква е позицията на Главния прокурор на РБ по отношение на случая с корпоративния вот в Бобов дол и разследванията на bTV и „Нова телевизия“, в които се твърди, че партия ББЦ е злоупотребила с лични данни на свои симпатизанти. Но, уви, не успях да намеря такава в интернет).
Освен да консумират властта, една от целите на БСП и ДПС беше, а и все още е, да изтикат ГЕРБ вън от властта и никога повече да не ги допуснат да управляват. Това си личи твърде ясно и сега, особено когато управляващите не спират да се държат в Народното събрание така, сякаш са там не в качеството си на управляващи, а в това на опозиция. Да не говорим за непрекъснатите скалъпени атаки срещу държавния глава Росен Плевнелиев, който беше издигнат от ГЕРБ, както и за наложената на първа инстанция ефективна присъда срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.
За разлика от 2001 г., когато появата на Негово величество, който управляваше в коалиция с ДПС, изпъди завинаги СДС от управлението на страната, а пък 4 години по-късно БСП спечели парламентарните избори, завръщайки се като на бял кон, през 2014 г. народът вече не вярва на месии. А и май вече няма кой да изиграе тази роля. И понеже 4 + 4 + 2 (сборът на броя на мандатите, разпределени след изборите за европейски парламент, съответно на БСП, ДПС и ББЦ) е повече от 6 + 1 (сборът на броя на депутатите в Брюксел, съответно на ГЕРБ и РБ), точно сега е удобният за политическото статукво момент да има предсрочни избори, за да може коалицията срещу ГЕРБ да се бетонира за още 4 години. Така настоящата власт хипотетично би могла даже да си осигури мандат за общо 6 години, използвайки разликата между сборовете на горните цифри като основа, върху която да изградят евентуалния бъдещ нов кабинет, и ингорирайки първата политическа сила, както вече направиха през май 2013 г.
Не отричам възможността ГЕРБ и ДПС да бъдат следващите коалиционни партньори. Но силно се съмнявам, че водещият партньор в тази формулировка би могъл да бъде Бойко Борисов. По-изгодно за ГЕРБ би било, ако се коалират с „Реформаторския блок“.
Не ми е весело, че Местан ще сваля правителството. Искаше ми се това да е народът. Или Орешарски сам, както би постъпил премиерът на всяка една нормална европейска страна. Дори и наистина да има нови избори скоро, в което аз няма да повярвам докато не бъдат насрочени, ако пак сте "над нещата" и не гласувате масово, просто няма да има смисъл от правото на вот. Отсега го казвам - когато и да са следващите парламентарни избори, просто гласувайте.
коментара
