Нарушаване на права ли е задължителното гласуване?
2803
Още от автора
Задължителното гласуване не е нарушаване на правата ни, защото самото гласуване е наше право. Образованието също е право, но сме задължени да учим до 8-ми клас. Затова не виждам какъв точно е проблемът, нито по какъв точно начин биха ни се нарушили гражданските права, ако бъдем длъжни да упражняваме и друго наше право – това да изразим гражданската си позиция – било то с празна бюлетина или подкрепяйки конкретна партия или кандидат.
Щом живеем в едно общество, ние имаме както права, така и задължения. Няма как да имаме граждански права, но да нямаме граждански дългове. Гласувайки задължително, бихме могли да бъдем сигурни, че не сме доминирани от някой друг, че се самоуправляваме, че наистина живеем в демократично общество. Или поне чуждата намеса би била сведена до минимум. Затова е доста преувеличено твърдението, че обезателният вот лишава хората от каквато и да било свобода.
Очевидно е, че все по-малко хора се интересуват активно от политическия живот. Тази тенденция най-вероятно ще придобие и по-големи мащаби в бъдеще време. Ето, днес все по-малко са младите хора, които осъзнават колко голямо влияние оказва политиката върху личния им живот. И това е проблем в цяла Европа.
Тъй като избирателната активност в един момент е започнала да става все по-ниска, някои страни в Европа отдавна са прибегнали до въвеждане на задължително гласуване. Такива са Белгия и Нидерландия. Затова все някога, рано или късно, задължителното гласуване ще се окаже неизбежно, за да може да бъде демокрацията истинска. Колкото по-рано го въведем, толкова по-добре.
Едва ли, разбира се, трябва да очакваме, че задължителното гласуване би променило генерално политическата ситуация у нас. Ето, нашата южна съседка Гърция също не може да се похвали с политическа стабилност, въпреки че там гласуването на избори е задължително. Даже напротив – там крайно левите и крайно десните политически формации получават твърде голяма подкрепа, често дори и опасно голяма. Възможно е тази тенденция да се пренесе и у нас със задължителния вот, тъй като много от разочарованите от цялата политическа „класа“ и система граждани биха гласували именно за някоя крайна и популистка партия. А ако това се случи, то със сигурност не би се отразило положително на политическия и обществения ни живот.
Дали пък чрез задължителното гласуване няма значително да се увеличат процентите на партии като „България без цензура“?! Не знаем и дали злоуптребяващите досега партии няма да намерят някакви нови користни измерения. Ако вече са измислили начин да бъдат винаги във властта дори и при обезателен вот, както е било и до настоящия момент с корпоративния и купения вот, това също би било негатив за такава промяна в Изборния кодекс. Но едно е сигурно – така, с въвеждането на задължелното гласуване, резултатите от изборите винаги биха били много по-обективни.
Друг е въпросът, че е твърде вероятно само да ни баламосват. Допускам, че офертата на Сергей Станишев, която Президентът и гражданското общество предложиха много преди неговия „катарзис“ през изминалата седмица, може да се окаже просто едно въвеждане в заблуждение и пускане на димна завеса, образно казано. Нещо повече – най-големите противници на това предложение, когато само преди месеци инициативен комитет започна да събира подписи за провеждане на референдум за промяна на Изборния закон, бяха именно неговите съпартийци.
Не вярвам, че политическото статукво наистина иска у нас да се гласува задължително. Докато не бъде насрочен такъв референдум или не бъде изменен законът от Народното събрание, няма и да повярвам.
Щом живеем в едно общество, ние имаме както права, така и задължения. Няма как да имаме граждански права, но да нямаме граждански дългове. Гласувайки задължително, бихме могли да бъдем сигурни, че не сме доминирани от някой друг, че се самоуправляваме, че наистина живеем в демократично общество. Или поне чуждата намеса би била сведена до минимум. Затова е доста преувеличено твърдението, че обезателният вот лишава хората от каквато и да било свобода.
Очевидно е, че все по-малко хора се интересуват активно от политическия живот. Тази тенденция най-вероятно ще придобие и по-големи мащаби в бъдеще време. Ето, днес все по-малко са младите хора, които осъзнават колко голямо влияние оказва политиката върху личния им живот. И това е проблем в цяла Европа.
Тъй като избирателната активност в един момент е започнала да става все по-ниска, някои страни в Европа отдавна са прибегнали до въвеждане на задължително гласуване. Такива са Белгия и Нидерландия. Затова все някога, рано или късно, задължителното гласуване ще се окаже неизбежно, за да може да бъде демокрацията истинска. Колкото по-рано го въведем, толкова по-добре.
Едва ли, разбира се, трябва да очакваме, че задължителното гласуване би променило генерално политическата ситуация у нас. Ето, нашата южна съседка Гърция също не може да се похвали с политическа стабилност, въпреки че там гласуването на избори е задължително. Даже напротив – там крайно левите и крайно десните политически формации получават твърде голяма подкрепа, често дори и опасно голяма. Възможно е тази тенденция да се пренесе и у нас със задължителния вот, тъй като много от разочарованите от цялата политическа „класа“ и система граждани биха гласували именно за някоя крайна и популистка партия. А ако това се случи, то със сигурност не би се отразило положително на политическия и обществения ни живот.
Дали пък чрез задължителното гласуване няма значително да се увеличат процентите на партии като „България без цензура“?! Не знаем и дали злоуптребяващите досега партии няма да намерят някакви нови користни измерения. Ако вече са измислили начин да бъдат винаги във властта дори и при обезателен вот, както е било и до настоящия момент с корпоративния и купения вот, това също би било негатив за такава промяна в Изборния кодекс. Но едно е сигурно – така, с въвеждането на задължелното гласуване, резултатите от изборите винаги биха били много по-обективни.
Друг е въпросът, че е твърде вероятно само да ни баламосват. Допускам, че офертата на Сергей Станишев, която Президентът и гражданското общество предложиха много преди неговия „катарзис“ през изминалата седмица, може да се окаже просто едно въвеждане в заблуждение и пускане на димна завеса, образно казано. Нещо повече – най-големите противници на това предложение, когато само преди месеци инициативен комитет започна да събира подписи за провеждане на референдум за промяна на Изборния закон, бяха именно неговите съпартийци.
Не вярвам, че политическото статукво наистина иска у нас да се гласува задължително. Докато не бъде насрочен такъв референдум или не бъде изменен законът от Народното събрание, няма и да повярвам.
коментара
