X
 
 

Докато смъртта ни раздели!

Още от автора

Нечовеколюбива държава е България. На тази територия нито да се родиш, нито да живееш, нито да умреш. За институциите, човешкият животът не само не е ценност, той е бреме. Бреме с което властимащите от време на време трябва и да се занимават.

Я бременна жена ще започне да ражда когато падне първия сняг – точно сега ли? Снега от нейната квартална улица по график ще изчистим утре, къде е тръгнала днес да ражда?

Я някой ще припадне в дву-милионна София, точно когато всичките 15 линейки са на адрес – ами ще почака, ако ще да мре! (ама то наистина така и става).

Я десетки тинейджъри ще се подхлъзнат по заледените стъпала на дискотека и някой от тях ще загинат – зима е замръзва, случва се.

Я земетресение ще удари, точно тук, някой град – преглед на устойчивостта на сградите ще се прави догодина. Тази година не можем да носим отговорност.

Я някой въжен мост ще падне на връх Богоявление, защото цялото село се е събрало върху него – въжетата му бяха здрави, хората всяка година идват тук, божи празник е как да ги спреш?

Я стар автобус ще се сурне по нанадолнището и ще помете хора – превозното средство е на частна фирма, контролните органи нямат вина.

Я точно през лятото ще се излеят такива порои, че кални маси ще завлекат хора, коли и къщи – кметът е виновен – той е от ГЕРБ, не правителството е виновно - те са комунисти. Не, някой е изсякъл гората, не знаем обаче кой е.

А толкова е просто първо да има работещи институции, всяка от които да си гледа своята работа, а не тази на другата институция. Властта в лицето на държавата и общините винаги са изненадани, когато се случи някоя извънредна ситуация. Не се изненадвайте, защото ваша грижа е да предвиждате и най-лошите сценарии и да имате стратегия как да има повече снегопочистващи машини, как да има повече работещи линейки, как да знаеш, че когато имаш струпване на хора на едно място трябва да си проверил мястото преди това, как да бъдат приведени в изправност неустойчивите сгради, как да се инспектират всички мостове и които са негодни да ги затвориш, как да спреш корупцията във всички контролни органи,  как да реагираш в момент на бедствие.

Отговорът, няма пари не може да е валиден, когато насреща има човешки живот!

Отговорът е Безотговорност, която е резултат от нечовеколюбие! Докато властта си мисли, че злото ще я подмине, нелепите жертвите стават все повече. И отговорността е първо на държавата, после на природата. Денят на траур не връща живота на хората, но служи за опрощаване на властимащите!

До кога ще живеем в такава държава?

Не искам да е докато смъртта ни раздели!