X
 
 

Богатите араби също протестират

Още от автора

Хиляди демонстранти маршируваха по улиците на столицата на Кувейт през изминалата седмица, настоявайки за политически реформи и освобождаване на техните затворени лидери. Протестиращите бяха посрещнати от полицаи, стрелящи сълзотворен газ и шокови гранати.

Тези събития на 2 и 3 юли са типични за горещата лятна вечер в днешния арабски свят и с случва редовно в Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Йордания, Мароко, Алжир, Египет, Судан и други арабски държави. Тези събития са особено забележителни, тъй като се случват в Кувейт и защото бележат един процес, който се развива през последната година в богатите арабски страни.

Значението на ситуацията в Кувейт е огромно поради няколко причини, които излизат далеч извън границите на самия Кувейт. Страната продължава да разкрива основните политически желания на гражданите на една малка, доста хомогенна и богата арабска държава, която също така се радва на сравнително оживен политически живот в продължение на десетилетия, включително избран парламент и добър медиен сектор.

В продължение на няколко години хиляди кувейтци редовно излизат по улиците, за да искат по-ясни отговори от правителството по обвинения за корупция, лошо управление и непредставителността на парламента. Протестиращите също така представляват и няколко недоволни групи в обществото, като младите, племената, ислямистите, националистите и левите, а не само последователите на арестувания опозиционен лидер, бившият вече депутат Мусаллам Барак. През последната година тези събития се засилиха, а самият Барак бе арестуван няколко пъти.

Особеностите при последните протести са, че прокурорът на Кувейт по-рано миналата седмица разпореди задържането на Барак, след което беше разпитан и обвинен в публично оклеветяване и обида на Висшия съдебен съвет. Изслушването му беше насрочено за 7 юли, но освободен малко по-късно поради натиска на обществото. Барак и други опозиционери обвиняват бивши висши служители, включително членове на управляващото семейство, в кражба и пране на десетки милиарди долари.

Обвиненията доведоха до улични демонстрации. Липсваха енергични парламентарни дебати, тъй като повечето опозиционни групи бойкотираха парламента в знак на протест срещу изменения в избирателния кодекс, които според тях дава предимство на про-правителствени групи. Гражданите, които демонстрират – обгазени, а понякога и жестоко бити или хвърляни в затвора – въплъщават критичната динамика, която определи въстанията в арабския свят през последните години: настояването на обикновените граждани, че те имат права, които могат да упражнят чрез политически действия, че могат да бъдат включвани в решенията, отнасящи се до развитието на държавата и, че могат да участват в дебати по чувствителни въпроси като корупцията при членове на управляващите семейства.

Кувейт подчертава новата реалност, че арабските граждани сега са много по-взискателни по отношение на правата си от техните правителства просто защото те имат тези права, а не защото са бедни или страдат от неравен достъп до социални услуги, както беше в Египет, Сирия, Либия, Бахрейн. 

Кувейт също говори за по-дълбоко недоволство сред гражданите на богатите на петрол държави от Персийския залив, които могат да изразят своето недоверие чрез уебсайтове и социални медии. Това се вижда в няколко арабски страни, които, подобно на Кувейт, се опитват да потиснат публичните обществени обвинения, като дори хвърлят в затвора хора, изразили мнението си в Туитър.

Демонстрантите в Кувейт не призовават за свалянето на режима, а по-скоро за конституционни политически реформи. Демонстрантите скандираха миналата седмица с искания за промяна в съдебната система. Когато такива разумни, основни и ненасилствени изисквания са почти напълно пренебрегнати в по-голямата част от арабския свят, гражданите имат само няколко опции, включително да изразят себе си през Интернет или да заемат позиции по улиците.

Без значение е дали 500 или 15 000 демонстранти са били по улиците за една нощ. Важното е, че група от граждани говорят публично, както и отправят директно обвиненията си към националните лидери.

Към момента Кувейт остава уникална страна в арабския свят днес, тъй като исканията на гражданите й са чисто политически, а не етнически, религиозни, икономически или социални. Тези искания отразяват и онези, които терзаят целия арабски район в продължение на десетилетия. Кувейт трябва да послужи за пример за държави от Персийския залив, както Тунис беше за пример в Северна Африка – мирен преход към конституционен плурализъм. Тепърва ще видим дали това ще се получи.