Защо сме една от най-нещастните нации?

Много ми се искаше да пиша за това, че “всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотменяеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие”* в България. Но за по-малко от една седмица три събития, затвърдиха в мен усещането, че такава тема у нас дори не може да се повдигне, камо ли да стане национална ценност.

Събитие номер 1:

Фашизоидно човече, което осребрява всяка своя политическа позиция, което заменя националистическата си ориентация с русофилска срещу рублите на Кремъл, което гарантира цяла година кворум на едно мафиотско управление срещу неприкосновеност от закона, което разкешва стотици левове за мутроподобни “симпатизанти”, реши да “брани” паметника на Васил Левски в центъра на столицата от..... София прайд 2014. Целта, цитирам, е: “да не се позволи хората с нетрадиционна сексуална ориентация да осквернят паметника на Апостола, минавайки покрай него като част от маршрута си”. За нелепостта на тази акция няма да говоря, тя е повече от очевидна, а за тези, които не виждат абсурда - по-добре е да не продължават да четат. Добре е да си зададем въпроса: Какви са пораженията върху страната ни, нанесени от партиите с фашистка и популистко-мафиотска ориентация и какви са пораженията върху страната ни нанесени от хора, които веднъж годишно заявяват правото си на различност на един парад? Нека всеки сам да си отговори!

 

Събитие номер 2:

Депутат от левия спектър и председател на областна партийна организация - все постове, които предполагат просветено и толерантно разбиране към равнопоставеността, направи най-сексисткото изказване от години насам. Относно възможността жена да оглави БСП, се изцепи без капка срам от екрана на БНТ с думите: “Аз жените ги предпочитам за други работи, да ви кажа честно!” За такова изказване в нормалните демократични държави политическата ти кариера е свършила, а партията, на която си член, би имала сериозни проблеми. Тук обаче като че ли такова изказване минава за съвсем естествено и в пълен синхрон с патриархално консервативните разбирания за ролята на мъжа и жената в обществото. Водещият на предаването дори не реагира на тези думи и продължи спокойно да си задава предварително написаните въпроси. Липсата на чувствителност към такива сексистки изказвания показва все още колко сме далеч от съвременното разбиране за равнопоставеност. Впрочем, добре е да си зададем въпроса: Какви са пораженията върху страната ни, нанесени от мъжете в българската политика и какви са пораженията върху страната ни, нанесени от жените в българската политика (макар че самият въпрос също е сексистки)? Нека всеки сам  си отговори!

 

Събитие номер 3:

След първите две събития някак естествено идва и третото събитие и липсата на реакция спрямо него, а именно, предложението на прокуратурата да се декриминализира нанасянето на телесна повреда по хулигански, расистки и ксенофобски подбуди. Това не е просто нечия идея, случайно споделена в някакво интервю, а текст от годишния доклад на държавното обвинение за 2013г., публикуван тази седмица. В предложението се препоръчва за съответното действие да се носи само административно-наказателна отговорност. Не означава ли това, че лица от прокуратурата предлагат наръгването с нож в корема или в главата на хомосексуален, цветнокож, или просто чужденец в България да не се наказва като престъпление, както би се наказало, ако то се случи на хетеросексуален българин?! Най-вероятно такава промяна няма да бъде приета, но дори само това, че е записана в официален документ на прокуратурата буди повече от притеснение. И за да спазя структурата на текста, ще задам въпроса: Какви са пораженията върху страната ни, нанесени от чужденците, пребиваващи в България и какви са пораженията върху страната ни, нанесени от нас, българите, че вторите да сме привелигировани пред правосъдието? Нека всеки сам да си отговори!

След всичко това как да пишеш за това, че “всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотменяеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие”?! Как да пишеш за тези ценности, осмислени и залегнали в основата на демокрацията през 1776 година, след като през 2014 година е възможно в България да се случват събития като описаните по-горе?

В крайна сметка се получи текст за липсата на равни права, за липсата на право на живот, за липсата на свобода и за липсата на стремеж към щастие в България. Възходът на неправилността и изгубването на ценностната координатна система са в основата на това днес да сме в топ 10 на най-нещастните нации, повечето от които са в Африка. Нека всеки сам да си отговори защо така се случи!

 

* цитат от Декларацията за независимост на САЩ приетa от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г.