Защо следващото правителство също е обречено?

Още от автора

Попитах във Фейсбук един от лидерите на ГЕРБ - Цветан Цветанов: „Можете ли да обещаете, че при никакви изборни обстоятелства няма да се коалирате с ДПС?“

Той не ми отговори конкретно на въпроса. „Аз съм принципен в личния си и в професионалния си живот. Това е и причината да понасям доста критики, но с чиста съвест мога да ви потвърдя, че моето мнение ще остане, че ДПС не трябва да бъде в управление с ГЕРБ,“ отвърна Цветанов.

Дали има вероятност ГЕРБ (която партия най-вероятно ще спечели изборите) да се коалира с ДПС след предстоящия на 5-ти октомври вот? Най-добре е извода да си го направите сами.

Не е интервю това, което следва да прочетете в следващите редове. Просто отправих запитванията си към бившия министър на вътрешните работи във Фейсбук, но като гражданин, не като журналист. Държа да отбележа, че той е първият лидер на партия, който не ме блокира, а дори ми отговори на иначе безобидните въпроси, които по принцип обичам да задавам на политиците в социалните мрежи. Което все пак е най-малкото опит за нормалност.

Ето и някои други отговори на Цветанов, които той даде на зададени му от мен въпроси.

Аз:
Медийният комфорт, който беше осигурен на правителството на ГЕРБ от депутат от ДПС (цяла България знае за кого говоря), как ще бъде осигурен сега?

Цветанов:
Аз съм от политиците подлагани на съсипваща критика от голяма част от българските медии. ГЕРБ не се е договарял за медиен комфорт, няма и да се договаря. За съжаление етичният кодекс на българската журналистика не се спазва от самите му автори. Винаги съм смятал, че за да бъде обективна една медия, трябва да е освободена от корпоративни зависимости. За това е нужен нов медиен закон.


Аз:
Бойко Борисов е личност, която отговаря на разбиранията за "пич" на значителна част от българите, но не мислите ли, че този път някой друг трябва да бъде премиер, особено предвид това, че народът стана много чувствителен и при първия гаф, който допусне (а той допуска много), протестите отново ще избухнат?

Цветанов:
Аз работя с Бойко Борисов от 2001 г., мога да кажа, че той е човек, който винаги осъзнава и признава грешките си. Нещо повече - умее да носи отговорност, а това е задължително за един лидер. Борисов няма да се скрие зад екипа си, а ще го защити. Убеден съм, че имаме нужда от такъв премиер, който умее да носи отговорност.

 

Аз: Ако пак сте министър на вътрешните работи, обещавате ли, че около НС няма да има ограждения на повече от позволените от Закона метри (които са 20 метра от фасадата на сградата)?

Цветанов:
Загражденията пред НС определено са грозна гледка за една демократична държава. От позицията ми на "опозиция" имах възможност да преосмисля доста от позициите си. Ще ги премахна, и там където по закон е свободна зона - ще бъде такава!

Зададох му точно тези въпроси, защото не вярвам, че някое правителство може да изкара спокоен пълен мандат на управление, ако представлява формална коалиция с участието на ДПС или е в задкулисни договорки с тази партия.
А това е най-спряганата евентуална бъдеща коалиция.

Не само е твърде вероятно народното недоволство да избухне отново с пълна сила, тъй като за никого вече не е тайна кой е #КОЙ. А и защото единственото, което ми се струва, че прави ръководството на въпросната партия, е да гледа собствения си интерес, без да се съобразява с този на другите коалиционни партньори. Още по-малко пък ми изглежда да се съобразяват с интересите на избирателите си.

Именно назначаването на депутата от ДПС Делян Пеевски на поста председател на ДАНС възбуди общественото напрежение, което доведе до протести, продължили повече от година, както и до студентските окупации.

Не бива да се заблуждаваме, че гражданското общество само’ доведе до оставката на Орешарски. Щеше да бъде прекрасно, ако това беше така, но именно ДПС взе това решение след Евровота. Загадка е защо го направи наистина. Според някои разковничето е в сделката за „Южен поток“, според други искат повече власт, според трети – трето.  

Едва ли някой политически анализатор се съмнява кой е най-влиятелният политик у нас. Същият, който сам е казвал, че е „инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата.“ ДПС на практика е най-дълго управлявалата България политическа формация след 1989 г. Тя участва в коалицията на Любен Беров (30.12.1992 - 17.10.1994 г.), в правителството на Сакскобургготски (24.07.2001 – 17.08.2005 г.), в Тройната коалиция с министър-председател Станишев (17.08.2005 – 27.07.2009 г.) и в кабинета „Орешарски“ (29.05.2013 – 24.07.2014 г.) Общият сбор на управление е близо 11 години – никоя друга българска пoлитическа формация не е управлявала толкова продължително. И това е само формалната власт. За задкулисните игри и зависимости можем само да гадаем.

Макар, че тази политическа формация е определяна като наследник на Турското национално-освободително движение в България, съществувало през 1985-86 година, което е и причината по-голямата част от малцинствата да гласуват за нея, част от водещите фигури в там са бивши агенти на Държавна сигурност, която носи пряка отговорност за провеждане на т.нар. Възродителен процес (смяна на традиционните имена на етническите турци с български и т.н.), довел до серия от атентати в края на 80-те години.

Покойният Андрей Луканов от БСП често е спряган като архитект на ДПС, което движение се появява веднага след демократичните промени, за да може гласовете на етническите турци да не отиват в подкрепа на СДС.

Самата Перестройка се осъществява от службите в почти всички бивши социалистически страни в Източна Европа. И до ден днешен повечето от тях се управляваят от същите тези хора, в това число и Русия, на която президент днес е „бивш“ агент на КГБ. Путин преразпределя порциите на близки нему и не допуска нормална конкуренция, каквато има в развитите капиталистически страни, поради което по-голямата част от руското население живее в бедност (поне в сравнение със стандарта на живот на гражданите на страните от Западна Европа)  - също както и у нас.

Дали ще се сформира приемлива за повечето българи коалиция – предстои ни да разберем. Oт нас зависи само едно – непременно да гласуваме на изборите на 5-ти октомври. Алтернатива винаги има! Само така можем да се противопоставим на задкулисието, поради което не живеем така, както бихме искали и както заслужаваме като граждани на най-старата съвременна европейска страна.