Защо районите под контрола на Ислямска държава не гладуват?

Страницата на Wikipedia за Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) съдържа лента, показваща знака на групировката, с колко бойци приблизително разполага и списък с нейните съюзници и врагове. Сред многото противници, които ИДИС са си създали са: сирийските въоръжени сили, сирийската опозиция, саудитските въоръжени сили, иранската революционна гвардия, САЩ, Хизбулла, Ал Кайда, иракски шиитски милиции, кюрдски милиции и почти всяка друга бойна сила в Ирак и Сирия.

Предвид впечатляващия консенсус на антипатия към тази групировка, генерирала толкова врагове през последните няколко години, човек се чуди дали няма да се появи някой мълчаливо координиран отговор от опонентите й.

Днес ИДИС прогонва християните от Мосул, обсажда язидите в Синджар, унищожава мюсюлмански храмове из цял Ирак, като в същото време води сражения в три различни арабски държави в едно и също време.

Каква е реакцията?

Няколкостотин американски военни съветници заминават за Багдад, един милиард долара, отпуснати в помощ на ливанската армия, няколко сблъсъци тук и там.

Данните показват само една част от историята.

В различни моменти ИДИС разполага със съюзи с Фронт ал Нусра, Ал Кайда, Ислямски фронт, възползват се в миналото от логистична и финансова подкрепа на външни спонсори като Саудитска Арабия, използват изгодни договорености като например продажбата на петрол и електрическа енергия на сирийското правителство и умеят да лавират със своето стратегическо значение в борбата срещу режимите на Асад и Малики и техните съюзници Иран и Хизбулла.

Реално, никой не знае със сигурност какво се случва с ИДИС и кой наистина ги снабдява с провизии. Докато не бъде установена тази информация, може да се разчита главно на догадки и спекулации. Но можем да отделим няколко момента.

Сирийската армия не влезе в решаващо и голямо сражение със силите на ИДИС, нито използва въздушни удари върху територии под властта на групировката – не и с тази ожесточеност, която виждаме при сблъсъци със Свободната сирийска армия, Фронт ал Нусра или Ислямски фронт.

В същото време името на ИДИС се използва безразборно в медии, като имена на бунтовнически групи и активисти са вкарвани под един знаменател с групировката.

Ако прочетем по-дълбоко и ясно политическия пейзаж, ИДИС ускори сближаването на Иран и САЩ в полза на Техеран и оттегляне от Саудитска Арабия. Към момента иранците имат една допълнителна карта на масата за преговори.

Нормалните хора като вас и мен не знаят какво е реално влиянието на ИДИС и сме оставени на милостта на поляризираните медии, и онова, което дочуваме от идващи от Ирак репортажи. Това винаги се получава, когато на терен се намират повече разузнавателни служби.

Някои сирийски активисти пишат за ролята на неграмотността сред сирийските бунтовници, които често идват от семейства, на които им е трудно да предложат качествено образование на децата си. Макар и официално безплатно, в Сирия в учебните заведения най-добре се пласират онези, които имат повече връзки. Няколко поколения сирийци всъщност се грижат първо за прехраната си, а след това за образованието си следствие на политическата реалност в страната.

Неграмотността е фактор в сегашната ситуация, тъй като антиправителствено настроени младежи са готови да последват всеки, който ги спонсорира, нахрани семействата им или им даде оръжие, за да се бият за каузата си. Към момента хиляди страдат от недохранване поради продължаващите правителствени обсади в южна и северна Сирия – само в палестинския лагер Ярмук в Дамаск 20 000 души са подложени на глад. Тази обстановка играе ключова роля в набирането на доброволци за радикални групи.

ИДИС е терористична организация – няма съмнение. Но това не означава, че хората получават точна информация за ставащото на терен. Дезинформацията и боравенето със стари термини пречи по-скоро, а не спомага за допълването на общата картина.

Урокът от изминалите седмици и особено след пораженията на кюрдските бойци, е че буквално всеки е подценил заплахата от ИДИС. Сирийското правителство е щастливо да види фракции бунтовници, които се избиват помежду си, докато се борят срещу други опоненти на Асад. Нури ал Малики, досегашният премиер на Ирак помисли, че може да игнорира всеки извън избирателния си район без последствия. Иракските шиитски милиции изпратиха хиляди мъже да се бият в Сирия, докато ИДИС установяваше бавно контрол върху Фалуджа, възползвайки се от угнетената обстановка и чувство за потиснатост сред сунитите.

Иракските кюрди вероятно са били прави в желанието си да покровителстват смесените райони на север, но те също проявиха недалновидност, отказвайки се от финансовата помощ от иракското правителство, тежките оръжия и международната легитимност. Турция гледа на някои кюрдски анклави в Сирия като по-голяма заплаха, отколкото радикалните ислямисти. Бивши членове на иракската партия Баас, поддръжници на Саддам Хюсеин, и сунитски племенни лидери гледаха на ИДИС като полезен набор от разбойници, които могат да им послужат в борбата им за реванш и отмъщение. Никой не се опита да спре развитието на сегашната ситуация, защото в очите на всички страни изглеждаше неправдоподобна.

Щатите решиха да помогнат на кюрдите в борбата им срещу ИДИС с доставки на оръжие и въздушни удари, тъй като ако паднат кюрдските райони, това ще бъде хуманитарна катастрофа. Поредната, имайки предвид хуманитарната ситуация в Сирия, където има над 7 милиона разселени и 3 милиона бежанци.

Как може да бъде изместена групировката ИДИС от бастионите си в провинция Анбар и Мосул? Това е много трудно да се каже. Това, което учудва е, че териториите под контрола на ИДИС не страдат от глад. Би трябвало следствие на войната и липсата на нормална търговия, да има дефицит на храна. При нахлуването си в провинция Халеб (Алепо) в Сирия на 13 август, ИДИС разграбиха силози с жито. Но това не е достатъчно – създава се поредният въпрос кой им доставя подобен род ресурси насред бойното поле, обградени от врагове?