Повредата не е във вашия телевизор

Случвало ли ви се е в скоро време да се самонакажете и да гледате родните ни телевизионни канали от сутрин до вечер? От чисто любопитство да седнете и да видите дали Иван Звездев още бърка манджи или пък Гала разговаря със съмнителни медицински експерти. Е, на мен наскоро ми се отдаде такава възможност. Причина за самонаказанието ми да седна пред телевизора беше комбинацията от неприятен летен грип с техническа неизправност на компютъра ми. И така поради липса на друго занимание, аз седнах пред малкия екран и започнах да превъртам родните ни канали. Честно казано, все бях чувала, че българската телевизия е в упадък, но не предполагах, че битовото и злободневното толкова е завладяло телевизионния ни екран. Нека да започнем с ежедневната тирада, която всяка сутрин се излъчва от „сутрешните блокове”.

През последните години в България често се повдигаше въпросът дали трябва още със ставането си сутрин да си облъчваме мозъка с политика. В медийното пространство бяха организирани няколко вели дискусии дали формулата на сутрешните блокове, в която преобладават основно политически теми, е успешна. Накрая тези дискусии завършиха с общия консенсус, че българинът обича да му се говори за политика и затова сутрешните блокове трябва да задоволяват зрителския интерес, като представят теми, които вълнуват обществото. Така сутрешните блокове се превърнаха в най-натоварените предавания от към политическо присъствие. То там гостуват президенти, премиери, министри, кметове – целият политически хайлайф. Дали се обсъжда обаче нещо важно? Не бих казала. Всеки повтаря като развалена грамофонна плоча добре заучените си реплики и след цялата сутрешна тирада, горкият телвизионен зрител се чувства толкова изтощен, че е в състояние обратно да се върне в леглото. Но да предположим, че стоически успява да издържи политическото бръщолевене от сутрешните блокове и продължи да гледа предстоящото предаване.  Това, което после следва по програма е в състояние да наведе и най-издръжливата психика на мисли за самоубийство.

Или поне „убийство” на телевизора. Първо се започва с безуспешните опити на един треторазряден актьор и една журналистка да обсъждат компетентно теми като култура, образование и здравословен начин на живот. Журналистката се справя прилично, но неадекватните реакции на актьорчето са в състояние да засенчат и най-професионалното поведение в ефир. И така постепенно вместо да говорят за последната книга на прочут български писател, започват да обсъждат неговия личен живот. Любопитно или може би прекалено злободневно и битово? Докато все още се опитвам да намеря определение за тази „културна пародия”, най-голямата частна телевизия у нас ми доказва, че битовизмът не само владее големите телевизии у нас, но и активно присъства в програмата на всяка една медия. Започва 30-минутно бъркане на манджи, при което на драгия телевизионен зрител му се показва нагледно как да обезкости пиле и да задуши зеленчуци. Това би било много поучително, ако не изглеждаше толкова жалко и абсурдно.

Докато гледам култовото кулинарно предаване, съвсем сериозно започвам да се питам дали повредата не е само в моя телевизор. Дали пък тази малка черна машина не е решила да си прави шега с мен, като ми показва абсурдни картинки от сивото ни ежедневие? Ох, как ми се искаше това да е така. Но за съжаление, нещата не стоят по този начин. Доказателство за това е безуспешният ми опит да се опитам да намеря нещо свястно за гледане. В пристъп на безсилие, решавам да проверя какво дават по другата ни частна телевизия. Голяма грешка. Там след като надълго и нашироко са обсъдени стомашно-чревните проблеми на жените в напреднала възраст, като гост се появява поредната фолк певица, която, о, ужас, хвърля информационна бомба, като заявява, че планира да забременее от настоящия си приятел. Тази голяма новина толкова силно разтърсва представите ми за света, че не виждам друго спасение освен да изключа телевизора и да си намеря друго развлечение.  

Наскоро един популярен български журналист гостува в поредното магазинно предаване и заяви, че българската журналистика прекалено много се потапя в битовото, ежедневното и комерсиалното. В днешно време съвременната журналистика до такава степен се е ориентирала към жълтото и пошлото, че става все по-трудно да се разграничи качествената и стойностна информация. Българският зрител е заливан с потоци от информация за поредното изказване на Николета Лозанова във Фейсбук, но не знае например, кое е най-голямото културно мероприятие, което ще се проведе тази седмица в неговия град. Журналистиката в България се принизява все повече и повече, за да стигне накрая до махленското ниво на така наречения ни роден „хайлайф”.

А горкият телевизионен зрител, колкото и да иска не може да се спаси от порочния кръговрат, в който го вкарва така нареченият „катализатор на общественото мнение”. Истината обаче е, че положението в българската журналистика не е съвсем безнадеждно. Кардинална промяна в родните ни медии е възможна и постижима. Тя обаче зависи от волята и силата на характера на начинаещите журналисти. Младите журналисти са тези, които трябва да се ядосат и да променят жълтата насока и битовизма, които преобладават в родните медии. Може би ако младите журналисти проявят постояннство и професионализъм в своите действия, скоро няма да слушаме само за сватбата на фолк певицата Андреа с Кубрат Пулев, а ще имаме възможност да се докоснем до качествени и стойностни материали, с културна и социална насоченост. Каквото зависи от мен ще го направя. Надявам се обаче и другите да работят в тази посока.