Загубен народ
9139
Още от автора
До 60-те процента пасивни граждани, които не гласувахте.
Много сте яки! Вие намирате пасивността си за мъдро проявление, а разхождащите се до изборните секции за глупаци. Вие не гласувахте, защото всички са маскари и вярвате, че няма смисъл да го правите, щом от глад досега не сте умрели. Или пък защото сте се запознали със световната конспирация и сте повярвали на пропагандното внушение, че изборите щяха да бъдат забранени, ако наистина променяха нещо.
Как точно с вашето негласуване наказахте наглото политико-икономическо статукво? Никак.
Вие оставихте съдбата си в ръцете на хора, които си служат с общо около 200 думи и нечленоразделни звуци; които не знаят какво точно избират – кмет, парламент или президент; с които едва ли бихте споделили дори и чаша чай.
Но не маргиналните типове, които упражняват правото си на глас срещу 50 лева и един килограм месо, поддържат бабаитлъка в българската политика. Нито те, нито изборните туристи, нито мъртвите души, нито пък запълващите корпоративния вот роби, заставени да полагат тежък труд срещу мизерно заплащане, иначе просто биха умрели от глад. Бабаитлъкът е фактор само заради мрънкачите като вас, които намират негласуването за особен израз на престиж.
Точно в събота, когато у нас беше денят за размисъл, в Латвия, където избирателната активност а малко по-ниска от нашата, имаше парламентарни избори. И знаете ли какво стана? Тяхното ДПС, което използва гласовете на руското малцинство, ги спечели с 23 процента! Втората политическа сила имаше почти 2 процента по-малко. Тамошните мрънкачи, изповядващи същата житейска философия като вашата, сега си ядат ушите, че не са гласували. А това скоро ще се случи и у нас.
Само здравословен, дълбоко личен или неотложен служебен проблем може да оправдае гражданската пасивност. А да търкаш седалките в кафенетата и да разходиш трилентовия си анцуг в мола, обяснявайки се, че от теб не зависи нищо и всичко е предрешено, не е сериозен ангажимент.
Забравихте ли какво се случи? Отмина година на масови протести и студентски окупации, възбудени от назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Дебели полицаи биха студентите – светлото бъдеще на България, за да минат депутатските лимузини по централните столични булеварди. Ректорът на УНСС (индивид, който цял живот е бил част от наглата система) призова студентите да емигрират, щом не са доволни от управлението на страната (а само две години преди това бившият бъдещ премиер призова студентите да станат овчари). „Националисти“ показваха средни пръсти на народа, не плащаха сметки в ресторанти и се саморазправяха с всеки, който не им е симпатичен, било то по въздух или по земя. Поддържани от Сидеров, Станишев и Местан се целуваха на партийните си контрапротести. Присмиваха се ехидно на народния гняв, докато гражданското общество им искаше оставката.
Толкова много преживяхме. А вие почти направихте ДПС втора политическа сила...
Ще бъда крайно искрен. Ако искате ме ънфренднете от Фейсбук. Ако искате ме напсувайте. Ако искате ми се разсърдете – все ми е тая какво мислите за мен.
Вие, негласуващите кибици, дето все гледате да се не минете, никога няма да бъдете нещо повече от посредствени консуматори.
Вие сте загубени хора.
Вие сте разсейките на тумора на българското общество.
Членовете на партията на негласуващите си имате представители в бъдещия български парламент. Честити да са ви! Радвайте им се, бъдете си все така „над нещата“ и чакайте и нас да ни сполети това, което онзи ден сполетя Латвия...
Много сте яки! Вие намирате пасивността си за мъдро проявление, а разхождащите се до изборните секции за глупаци. Вие не гласувахте, защото всички са маскари и вярвате, че няма смисъл да го правите, щом от глад досега не сте умрели. Или пък защото сте се запознали със световната конспирация и сте повярвали на пропагандното внушение, че изборите щяха да бъдат забранени, ако наистина променяха нещо.
Как точно с вашето негласуване наказахте наглото политико-икономическо статукво? Никак.
Вие оставихте съдбата си в ръцете на хора, които си служат с общо около 200 думи и нечленоразделни звуци; които не знаят какво точно избират – кмет, парламент или президент; с които едва ли бихте споделили дори и чаша чай.
Но не маргиналните типове, които упражняват правото си на глас срещу 50 лева и един килограм месо, поддържат бабаитлъка в българската политика. Нито те, нито изборните туристи, нито мъртвите души, нито пък запълващите корпоративния вот роби, заставени да полагат тежък труд срещу мизерно заплащане, иначе просто биха умрели от глад. Бабаитлъкът е фактор само заради мрънкачите като вас, които намират негласуването за особен израз на престиж.
Точно в събота, когато у нас беше денят за размисъл, в Латвия, където избирателната активност а малко по-ниска от нашата, имаше парламентарни избори. И знаете ли какво стана? Тяхното ДПС, което използва гласовете на руското малцинство, ги спечели с 23 процента! Втората политическа сила имаше почти 2 процента по-малко. Тамошните мрънкачи, изповядващи същата житейска философия като вашата, сега си ядат ушите, че не са гласували. А това скоро ще се случи и у нас.
Само здравословен, дълбоко личен или неотложен служебен проблем може да оправдае гражданската пасивност. А да търкаш седалките в кафенетата и да разходиш трилентовия си анцуг в мола, обяснявайки се, че от теб не зависи нищо и всичко е предрешено, не е сериозен ангажимент.
Забравихте ли какво се случи? Отмина година на масови протести и студентски окупации, възбудени от назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Дебели полицаи биха студентите – светлото бъдеще на България, за да минат депутатските лимузини по централните столични булеварди. Ректорът на УНСС (индивид, който цял живот е бил част от наглата система) призова студентите да емигрират, щом не са доволни от управлението на страната (а само две години преди това бившият бъдещ премиер призова студентите да станат овчари). „Националисти“ показваха средни пръсти на народа, не плащаха сметки в ресторанти и се саморазправяха с всеки, който не им е симпатичен, било то по въздух или по земя. Поддържани от Сидеров, Станишев и Местан се целуваха на партийните си контрапротести. Присмиваха се ехидно на народния гняв, докато гражданското общество им искаше оставката.
Толкова много преживяхме. А вие почти направихте ДПС втора политическа сила...
Ще бъда крайно искрен. Ако искате ме ънфренднете от Фейсбук. Ако искате ме напсувайте. Ако искате ми се разсърдете – все ми е тая какво мислите за мен.
Вие, негласуващите кибици, дето все гледате да се не минете, никога няма да бъдете нещо повече от посредствени консуматори.
Вие сте загубени хора.
Вие сте разсейките на тумора на българското общество.
Членовете на партията на негласуващите си имате представители в бъдещия български парламент. Честити да са ви! Радвайте им се, бъдете си все така „над нещата“ и чакайте и нас да ни сполети това, което онзи ден сполетя Латвия...
коментара
