X
 
 

Държавни гърла

Още от автора

Разтревожени родители информират всички възможни институции, че имат подозрение, че върху дъщеря им е извършено посегателство в софийско помощно училище – никой не си прави труда дори да им изпрати отговор. Минава време и в отчаянието си родителите споделят своята болката във Фейсбук, откъдето пък медиите научават за случилото се, и щрак – изведнъж всички взимат необходимите мерки!

Този случай, разбира се, изобщо не е изключение. Той е просто поредното доказателство, че държавните институции у нас съществуват не да служат на гражданите, а само за да осигуряват прехраната на част от 770 000-те държавни служители.

Нека не се заблуждаваме, че е нормално да има толкова много хора, които са заети в публичния сектор, защото не е. Излишните със сигурност не са сред лекарите, медицинските сестри, учителите и представителите на други хуманитарни професии, за които дори има сериозен недостиг на кадри, а именно сред чиновниците в тромавите държавни служби.

Като се вземе предвид това, че работещите у нас са 2 200 000 (по данни на НСИ), това означава, че над 30% от всички трудещи се българи получават заплатите си от държавната хазна.  

В САЩ този процент е двойно по-малък, отколкото у нас – 16% от всички работещи американци са ангажирани в публичния сектор, а във Великобритания процентът е 19.

България не е единствената европейска страна, в която броят на заетите в държавния сектор е голям. Такива са още Португалия (27%), Гърция (28%) и Италия (29%), Германия (31%), Франция (35%) и др.

Най-малко държавни служители има в Япония – едва 3% от всички работещи японци са ангажирани в държавния сектор. А Япония несъмнено е една от най-добре уредените страни в света.

Не твърдя, че заетите в публичния сектор чиновници са хрантутници, защото има хора всякакви, но е неоспорим фактът, че в държавната администрация е пълно с наглеци, които заемат постове, често и напълно ненужни, само защото са роднини, приятели или познати на еди-кого си, което им дава самочувствието да си вършат работата през пръсти. И ето го резултата – никой не го е грижа за едно дете, което вероятно е жертва на престъпление. Не и докато случаят не се разду. Наглост е да взимаш заплата с ясното съзнание, че няма да си вършиш работата.

Няма да питам дали нереагиралите на сигналите държавни чиновници могат да си представят какво им е на родителите, нито дали те самите имат деца, защото то е ясно, че изобщо не им пука.

Ако не цареше такава шуробаджанашка свинщина в институциите, този случай нямаше да стане обществено достояние, а родителите нямаше да се разкарват от студио в студио, за да обясняват какво предполагат, че се е случило с детето им. А това, съгласете се, едва ли им е приятно.  Докато голяма част от служителите в държавната администрация се чувстват незаменими, все ще се налага да бъдат притискани, когато би трябвало да реагират неотменно.

Чудя се кое е по-отвратително - стореното (евентуално) от някой изрод или безразличното отношение на сигнализираните от родителите български служби. Единият е ненормалник, а пренебрегналите случилото се какви са? Отговорете си сами на този въпрос.