X
 
 

Събития, които външната ни политика трябва да следи внимателно

Още от автора

Ако можеха да заемат позиции по външни въпроси, родните политици биха били доста объркани по отношение на Турция днес.

От една страна е Ердоган, от другата са турските националисти, които имат немалка подкрепа в България, тъй като са срещу Ердоган, но пък убиват кюрди в момента, а пък подкрепата за кюрдите е традиционна заради антитурския сантимент, като в същото време кюрдски активисти зоват Анкара да им помогне в Сирия, въпреки че има 30-годишен конфликт между ПКК и турските власти, а правителството не може просто да влезе с операция в Сирия, защото това ще е инвазия по същество и всички ще гръмнат, а и това означава Турция да преразгледа цялата си политика относно кюрдския въпрос.

Звучи заплетено, нали?

Не само звучи, но е именно така. Днес Турция се намира в изключително сложна политическа обстановка, определяна не само от вътрешните дрязги, но и от външните фактори – най-вече войната в Сирия и сблъсъците между кюрди и джихадисти в сирийския граничен град Кобане (познат и като Айн ал Араб). Тъй като медиите в България често не обръщат качествено внимание на външните новини, нека обобщим какво е положението досега (10 октомври).

От месец се водят боеве между кюрдски бойци, близки до ПКК, в съюз със Свободната сирийска армия (ССА) срещу бойците на крайната групировка Ислямска държава (ИД). През последните две седмици сблъсъците се засилиха, тъй като ИД изпратиха подкрепления и за малко града падна под пълния контрол на джихадистите, но кюрдските сили върнаха части от него. Кюрдите и ССА изпитват недостиг на оръжие и хора.

Битките предизвикаха бягството на над 200 000 души от района на Кобане – най-голямото принудително разселване от началото на сирийската гражданска война, станала причина за най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам. Бежанците са настанени в лагери по границата на Турция със Сирия (Кобане се намира на километри от границата). Напливът на бежанци първоначално беше посрещнат с блокада от страна на турските власти, което предизвика протести на кюрди в околните селища, включително Сурудж – първият град от турската страна на границата. В крайна сметка всички бежанци бяха настанени, но напрежението не стихна.

Напрежението не стихна, тъй като про-кюрдски активисти в самата Турция поискаха Анкара да се намеси с военна помощ в Кобане и да спаси кюрдските бойци, които издишат под ударите на ИД. Започнаха да избухват протести в различни градове, главно в югоизточна Турция. Стигна се до сблъсъци и използване на сълзотворен газ от страна на властите.

Турция изчаква с намеса в Кобане поради сложната международна обстановка. Ако бъдат включени турски части на терен, без да има консултации с останалите играчи в района, това ще бъде сметнато за инвазия на сирийска територия. Ясно е, че правителството в Дамаск няма да одобри подобно действия и няма да сътрудничи (сирийската армия, междувременно, напълно отсъства от сцената в Кобане). Останалите членове на НАТО се бавят с реакции, като само Франция и Великобритания твърдо подкрепиха идеята за създаване на зона забранена за полети и буферна зона по границата на Турция със Сирия. Щатите биха участвали в акция срещу ИД, но нищо повече. Поне засега. От друга страна, Турция е обвинявана, че тайно подкрепя джихадистите в Сирия – нещо, което подлежи на оспорване, тъй като реално Анкара има най-много грижи покрай кризата в Кобане. Силите на ПКК от своя страна не желае турска намеса заради 30-годишния конфликт с турската държава. Но в същото време из цяла Турция кюрди настояват правителството да се включи и да не гледа отстрани падащите снаряди в Кобане. Турция наскоро преживя голяма заложническа криза – дипломати и персонал в Мосул бяха отвлечени от джихадисти и преговорите бяха тежки, макар и завършили с освобождаване на заложниците.

Така се стигна до масови демонстрации  на 7 октомври в Диарбекир и други по-малки градове в турския югоизток. Докато стотици доброволци – главно анархисти и активисти – пътуваха към Кобане, за да се включат в защитата на града, протестите се разгаряха все повече. Властите употребиха сила, имаше загинали. До ескалация се стигна на 9 октомври вечерта, когато бяха убити 3 висши полицейски служители в град Бингьол. В същото време в Газиантеп националисти от Партия на националистическото действие, излезли по улиците на града, за да покажат сила, убиха 4 про-кюрдски демонстранти. Така от 7 до 9 октомври загиналите в протести станаха 31 души. А напрежението продължава да расте. В Истанбул и Анкара се стигна до тежки сблъсъци в няколко квартала.

Кобане е стратегически град. Не само, че е близо до турската граница и Анкара има опасения какво ще последва от падането му, но той е и важен за кюрдите – има културна стойност. ИД вече обяви официално война на Турция след реч на лидера им Абу Бакр ал Багдади, а се предполага, че вече има разположени симпатизанти на джихадистите в Анкара, Истанбул и по-големите турски градове.

Какво означава цялата сегашна криза за България? Родният интерес е свързан със стабилна Турция. Нестабилност би се отразила и на нас по закона за скачените съдове. Онези, които си въобразяваха, че живеем на един скок от Берлин или Париж, ще се окажат изненадани. Време е погледът да бъде отправен на юг. България не само трябва да се интересува какво се случва по южната й граница, но и да анализира със самообладание и острота на ума събитията – без призиви за създаване на концлагери, изселвания и подобни акции на глупостта и страха. За Париж и Берлин ситуацията в Близкия изток не е приоритет. Не такова е положението за София и от нас се очаква да проявим най-малкото повече интерес към ставащото в Турция, Сирия и Ирак.