Събития, които външната ни политика трябва да следи внимателно

Ако можеха да заемат позиции по външни въпроси, родните политици биха били доста объркани по отношение на Турция днес.

От една страна е Ердоган, от другата са турските националисти, които имат немалка подкрепа в България, тъй като са срещу Ердоган, но пък убиват кюрди в момента, а пък подкрепата за кюрдите е традиционна заради антитурския сантимент, като в същото време кюрдски активисти зоват Анкара да им помогне в Сирия, въпреки че има 30-годишен конфликт между ПКК и турските власти, а правителството не може просто да влезе с операция в Сирия, защото това ще е инвазия по същество и всички ще гръмнат, а и това означава Турция да преразгледа цялата си политика относно кюрдския въпрос.

Звучи заплетено, нали?

Не само звучи, но е именно така. Днес Турция се намира в изключително сложна политическа обстановка, определяна не само от вътрешните дрязги, но и от външните фактори – най-вече войната в Сирия и сблъсъците между кюрди и джихадисти в сирийския граничен град Кобане (познат и като Айн ал Араб). Тъй като медиите в България често не обръщат качествено внимание на външните новини, нека обобщим какво е положението досега (10 октомври).

От месец се водят боеве между кюрдски бойци, близки до ПКК, в съюз със Свободната сирийска армия (ССА) срещу бойците на крайната групировка Ислямска държава (ИД). През последните две седмици сблъсъците се засилиха, тъй като ИД изпратиха подкрепления и за малко града падна под пълния контрол на джихадистите, но кюрдските сили върнаха части от него. Кюрдите и ССА изпитват недостиг на оръжие и хора.

Битките предизвикаха бягството на над 200 000 души от района на Кобане – най-голямото принудително разселване от началото на сирийската гражданска война, станала причина за най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам. Бежанците са настанени в лагери по границата на Турция със Сирия (Кобане се намира на километри от границата). Напливът на бежанци първоначално беше посрещнат с блокада от страна на турските власти, което предизвика протести на кюрди в околните селища, включително Сурудж – първият град от турската страна на границата. В крайна сметка всички бежанци бяха настанени, но напрежението не стихна.

Напрежението не стихна, тъй като про-кюрдски активисти в самата Турция поискаха Анкара да се намеси с военна помощ в Кобане и да спаси кюрдските бойци, които издишат под ударите на ИД. Започнаха да избухват протести в различни градове, главно в югоизточна Турция. Стигна се до сблъсъци и използване на сълзотворен газ от страна на властите.

Турция изчаква с намеса в Кобане поради сложната международна обстановка. Ако бъдат включени турски части на терен, без да има консултации с останалите играчи в района, това ще бъде сметнато за инвазия на сирийска територия. Ясно е, че правителството в Дамаск няма да одобри подобно действия и няма да сътрудничи (сирийската армия, междувременно, напълно отсъства от сцената в Кобане). Останалите членове на НАТО се бавят с реакции, като само Франция и Великобритания твърдо подкрепиха идеята за създаване на зона забранена за полети и буферна зона по границата на Турция със Сирия. Щатите биха участвали в акция срещу ИД, но нищо повече. Поне засега. От друга страна, Турция е обвинявана, че тайно подкрепя джихадистите в Сирия – нещо, което подлежи на оспорване, тъй като реално Анкара има най-много грижи покрай кризата в Кобане. Силите на ПКК от своя страна не желае турска намеса заради 30-годишния конфликт с турската държава. Но в същото време из цяла Турция кюрди настояват правителството да се включи и да не гледа отстрани падащите снаряди в Кобане. Турция наскоро преживя голяма заложническа криза – дипломати и персонал в Мосул бяха отвлечени от джихадисти и преговорите бяха тежки, макар и завършили с освобождаване на заложниците.

Така се стигна до масови демонстрации  на 7 октомври в Диарбекир и други по-малки градове в турския югоизток. Докато стотици доброволци – главно анархисти и активисти – пътуваха към Кобане, за да се включат в защитата на града, протестите се разгаряха все повече. Властите употребиха сила, имаше загинали. До ескалация се стигна на 9 октомври вечерта, когато бяха убити 3 висши полицейски служители в град Бингьол. В същото време в Газиантеп националисти от Партия на националистическото действие, излезли по улиците на града, за да покажат сила, убиха 4 про-кюрдски демонстранти. Така от 7 до 9 октомври загиналите в протести станаха 31 души. А напрежението продължава да расте. В Истанбул и Анкара се стигна до тежки сблъсъци в няколко квартала.

Кобане е стратегически град. Не само, че е близо до турската граница и Анкара има опасения какво ще последва от падането му, но той е и важен за кюрдите – има културна стойност. ИД вече обяви официално война на Турция след реч на лидера им Абу Бакр ал Багдади, а се предполага, че вече има разположени симпатизанти на джихадистите в Анкара, Истанбул и по-големите турски градове.

Какво означава цялата сегашна криза за България? Родният интерес е свързан със стабилна Турция. Нестабилност би се отразила и на нас по закона за скачените съдове. Онези, които си въобразяваха, че живеем на един скок от Берлин или Париж, ще се окажат изненадани. Време е погледът да бъде отправен на юг. България не само трябва да се интересува какво се случва по южната й граница, но и да анализира със самообладание и острота на ума събитията – без призиви за създаване на концлагери, изселвания и подобни акции на глупостта и страха. За Париж и Берлин ситуацията в Близкия изток не е приоритет. Не такова е положението за София и от нас се очаква да проявим най-малкото повече интерес към ставащото в Турция, Сирия и Ирак.