С нами клоун

Още от автора

След един от преговорите за съставяне на правителство през изминалата седмица, беше свалено знамето на Европейския съюз. Дали бъдещите депутати от една претендираща да е националистическа партия ще поругаят европейското или българското знаме, в това няма абсолютно никаква разлика.

Срамът е еднакво голям и в двата случая. Както за извършилите срамния акт хитри хрантутници, разчитащи (поне) на достатъчно щедрата към политическите партии държавна субсидия, така и за техните нискоинтелигентни избиратели.

България е най-старата съвременна държава не само в европейското семейство, а и в целия континент Европа – неопровержим факт! И щом руските националисти в българската политическа реалност са толкова устремени срещу изконната европейска същност на България, нека техните евродепутати напуснат завинаги парламента в Брюксел и нека повече никога да не се явяват на европейски избори. А и на български, ако не е много нахално, защото все пак нашият парламент се намира в София, а не в Москва.

Русия, апропо, също е европейска страна и винаги е била такава. Знам, че знаете това, просто мисля, че е добре то да се напомня, особено в такива смутни времена. Нещо повече – най-великите руски царе произхождат от аристократични родове, чиито корени са изначално от Западна и Централна Европа.

Добре разбирам, че петцифрената месечна евродепутатска заплата е много апетитна хапка, а угощенията в най-скъпите ресторанти в западноевропейските столици вероятно не са удоволствия за изпускане. Но има едно нещо, което би трябвало да е хиляди пъти по-драгоценно дори и от материалните благини, които осигурява евродепутатското кресло. И то се нарича морал. Щом си против ЕС, нямаш моралното право да трупаш богатство от евродепутатска заплата.

Няма нищо лошо в това да обичаш чужда страна и да се наричаш русофил, макар и да не разбираш съвсем точно смисъла и произхода на това понятие. Без съмнение е това, че Русия и целият свят могат да се гордеят с руските класически литературни дейци, музиканти, художници и скулптори, също както и с всички гениални хора по цялото земно кълбо, които са живяли, живеят и ще живеят; творили са, творят и ще творят.

Лошото е, когато лъжеш, че си такъв, а всъщност си рубладжия. Тоест, любовта ти към Русия се свежда до думичката „Южен поток“ и до някой друг руски икономически интерес, който не може да достигне до България или да се задържи тук по нормалните пазарни способи, поради което се нуждае от нечие политическо рамо.

Русофилството и русофобството са доста неясни по смисъл и политически удобни понятия. Не може един нормален и мислещ човек да бъде фанатичен привърженик и поклонник на всичко руско, нито пък да бъде противник на всичко руско.

Всеки може да обича, както споменах и по-горе, руските творци във всички области, руската култура и изобщо руския народ. Но може ли един разумен човек да обича руската олигархия, тамошната мафия, огромната корупция, липсата на свобода на словото и бедността, в която живеят голяма част от руснаците (тези, които идват тук на почивка и си купуват апартаменти, далеч не са представителна извадка на руското общество)? Разбира се, че не може. Също както не може да обича вековното крепостничество, в което са живели руснаците по времето на Царска Русия, довело до Октомврийската революция.

А какво означава русофоб? Значи ли, че ако не харесвам факторите олигархия, мафия, корупция и несправедливост, трябва да мразя и Достовески, Лев Толстой и Чайковски?

Деленето на русофили и русофоби е изключително посредствено и зловредно, а неговото прокламиране е едно от най-вредните явления в обществото ни, при това още от Освобождението насам.

Или си български политик и се отнасяш с уважение към символите на хилядолетната европейска същност на България, която би могъл да оспориш цивилизовано, ако въобще имаш някакви разумни аргументи срещу нея, или си непочтителен изменник.

Или си Човек и обичаш всичките прекрасни хора по света, или си просто една електорална и гражданска единица, която има само един градивен обществен принос - че консумира стоки и услуги.