X
 
 

Пере ли мозъци Ислямска държава

Още от автора

Не! Или не точно както сме свикнали чрез идеологическа пропаганда позната ни от авторитарните времена.

Не много широко разпространен факт е, че на страната на Ислямска държава се бият хора от над 80 държави. Истински интернационал, биха възкликнали някои. Да, навярно е така, но по-смущаващ е фактът, че една крайна религиозна идеология каквато е идеята за джихад, може да привлече привърженици от цял свят, включително от Европа.

Наскоро изследователи от двете страни на Атлантическия океан се заеха да отговорят на въпроса: Как един мюсюлманин се радикализира до степен, че е готов да умре в името на Аллах и Ислямска държава? Оказва се, че първоначалната хипотеза за насилствена мобилизация или промиване на мозъци е почти изцяло погрешна. Това заблуждение се дължи предимно на медиите, които не вникват достатъчно задълбочено в терористичната проблематика, игнорирайки факта, че върху големи малцинствени групи, каквито са мюсюлманите, се осъществява политическа несправедливост, особено след 11 септември 2001 г., бивайки наричани варвари, диваци, маргинали, нецивилизовани или криминален контингент (нещо, което се случва и по отношение на циганите в България). Всъщност, причината няколко хиляди европейци да отидат да се бият в Ирак и Сирия, се корени много по-дълбоко, а именно във възпитанието у дома, където те биват повлияни от своите роднини и близката заобикаляща ги социална среда. За това говори и проведено емпирично изследване от Кралския колеж в Лондон сред 450 джихадисти, намиращи се в Сирия и Ирак, интервюирани предимно чрез социалните мрежи. Между 80-85% от тях заявяват, че са били мобилизирани главно от свои близки. Това обяснява и неравномерното географско разпределение. Например, голяма част от над 600 бойци за които се знае, че са от Великобритания, са предимно от столицата на Уелс, Кардиф и големия южен пристанищен град Портсмут.

"Добрата" новина е, че бройката от няколко хиляди е прекалено малка на фона на мнението на половината от запитаните западно-европейски и американски мюсюлмани по отношение на борбата срещу режима на Асад – малко над 50% от тях декларират, че не биха заклеймили нито един сунит, който се бори против режима на Асад, както всъщност правят джихадистите. Въпреки, че като цяло малка част от мюсюлманите в Европа се бият на страната на Ислямска държава, то е важно да се отбележат и основните фактори за тяхното радикализиране, а те изглеждат чисто човешки и са широко разпространени навсякъде: несполуки в личния живот; криза на идентичността, която отваря съзнанието към възприемане на радикални идеи; чувството, че групата, към която индивидът принадлежи, е подложена на репресия от страна на държавата или други групи в обществото; морално възмущение от заобикаляща несправедливост (например, дискриминация на личността или към близък човек).

Въпреки, че има доказателства, че част от радикалните ислямисти са били под влиянието на твърдолинейни духовници, то това е рядко посочвана основна причина.

Всички тези факти ни карат да хвърлим много по-сериозен поглед върху някои новини, приемани с насмешка, като например тези за т.нар. "сексуален джихад" (жени, които отиват в Сирия и Ирак с цел да задоволяват първичните нужди на бойците от Ислямска държава) или пък на непълнолетни тийнейджъри, които молят да се върнат обратно в Европа, разбрали сериозността на положението. Най-страшното е, че голяма част от въпросните деца не са избягали от своите родители, а почти сигурно са там с тяхно знание. Който е пътувал в непълнолетна възраст в чужбина, знае, че се вади специален документ за това, подписан от родителите.

За трансферирането на хора в размирните райони на Близкия Изток спомагат и много ефектни канали за пряка комуникация между джихадисти, които вече се намират в Ирак и Сирия и такива, на които им предстои пътуване. Това става възможно по два начина. Наскоро стана ясно, че Ислямска държава има разработена своя апликация "The Dawn of Glad Tidings" ("Зората на благата вест"), базирана на Android, чиято функция е да отдели профилите на привържениците на радикален ислям в своя подмрежа, където спокойно, без да бъдат обезпокоявани и проследявани, да комуникират помежду си.

Вторият начин е използването на платформи като Ask.fm, където обикновено хора с някакъв проблем се оплакват и търсят съвет и съответно някой им отговаря, като и двете страни остават абсолютно гарантирано анонимни. Това прави връзката между бойци на Ислямска държава и кандидат-джихадистите изключително лесно осъществима.

Също така е интересно разпределянето на новобранците. То става като се събират на едно място хора с еднакви социални белези. Например, много по-вероятно е хора, които говорят един език или са от една страна, да бъдат заедно; или такива, които са на една възраст и имат общи интереси. Така адаптацията към новите условия става изключително лесна, а освен това се завързва и истинско другарство на бойното поле (тук историята малко напомня за спартанските воини, които освен другари на бойното поле били и другари в леглото).

В заключение бих добавил, че справянето с проблема "радикален ислям" и неговото институционализиране в лицето на Ислямска държава не зависи само от широката военна коалиция, тъй като проблемът не е само военен. Необходимо е също така световната общественост, а и ние самите, да се замислим какво правим, за да бъдат мюсюлманите интегрирана общност, както и останалите малцинствени групи. Също така и да обърнем внимание на реалните причини, които карат европейската младеж да се радикализира – безработица, отчужденост, липса на перспектива пред личността. От нас зависи справянето с тези проблеми.