X
 
 

Атеизмът – не по-малко нелепата крайност

Още от автора

След като наскоро папа Франциск призна, че космологичната научна теория за Големия взрив (а също и тази за еволюциятa)  не противоречи на учението на християнската църква, в социалните мрежи възникнаха много интензивни спорове между атеисти и вярващи. Първият папа йезуит напомни още, че е погрешно човек да си представя Господ като магьосник с вълшебна пръчка (макар и да е доста наивно да се предположи, че средностатистическият вярващ си Го представя точно по този начин).

Както и да се приемат думите му, факт е, че Франциск е първият папа, който ясно демонстрира, че е благосклонен към модерните научни концепции и житейски възприятия (макар и преди него също да е имало подобни, но доста по-смълчани проявления). При всички положения е чудесно, че Римокатолическата църква, която има огромно влияние в най-развитите части от света, а именно в т. нар. Запад, най-после показа признаци на развитие в унисон със съвременната цивилизация.

Адаптацията към научните постижения е правилният подход, за да оцелее една религия в съвременния динамичен свят. Друг е въпросът дали и доколко религиите наистина са нужни на човечеството , както и дали хората си дават сметка, че съпътстващите ги догми вероятно са забавили значително технологичния и научния напредък.

Има много неща, които познанието все още не е разгадало. Всяко човешко същество разполага с правото да вярва в Бог, ако това го прави щастлив, както и обратното – да не свежда всичко до Божията воля, а да прилага критична мисъл и логика към всеки личен или обществен проблем. Това е наша воля.

Но всеки атеист трябва да знае нещо, преди да сочи някого с пръст, задето вярва (според него) във врели-некипели – науката също често се базира на съждения, които се приемат за верни, но без да има реални доказателства за тях.

Да се твърди, че Създателят не съществува (че животът се е самозародил от един взрив, а човекът е произлязъл от маймуната), след като няма правдиви доказателства за това, е също толкова налудничаво, колкото и да се твърди, че Той непременно съществува и е единствен творец на всичко това, дето ни заобикаля.

Схващането, че има Бог не бива да се свързва непременно с безчетните религии, с езичествата и с другите духовни и културни системи, в които различни групи от хора са вярвали (и вярват) в някой момент от историята. Почти всеки разумен човек, дори и да не го осъзнава, той със сигурност поне се съмнява, че религиите са съществували, съществуват и най-вероятно ще продължат да същестуват основно за да бъдат удобно оползотворявани от управляващите елити във всяко едно общество, цивилизация и епоха.

В миналото хората са тълкували повечето необозрими за тях събития чрез образа на Бог. Древните елини са си обяснявали гръмотевичните бури с гнева на Зевс – богът на небето и гръмотевиците в древногръцката митология. Но науката отдавна е намерила разумно обяснение за това природно явление.

Още Аристотел е поставил под въпрос вярването, че времето става страшно, защото някой намусен и въображаем чичко има лош емоционален пристъп. Той е изказал хипотезата, че мълниите се появяват при сблъсък на облаци (с която хипотеза много хора, особено по-възрастните, и до днес си обясняват този природен „феномен“). През вековете се появяват още много и най-различни твърдения на учени, които впоследствие се оказват неверни. И така, докато съвременните хора вече знаем истината – че гърмежите възникват от рязкото затопляне и разширяване на въздуха около и вътре в светкавицата, която пък представлява електричество. Затова митовете за Зевс и подобните нему вече не са фактори в нашия живот – науката ги е опровергала.

Но все още не знаем със сигурност дали Създателят е утопия, или пък е същинска част от реалността.
Предвид написаното в Библията, че сме създадени по Негов образ и подобие, можем да предположим, че ние сме част от Него, че той е вътре в нас или пък дори, че Той е един от нас.

Може би научната теория за Големия взрив е заблуда, а всъщност наистина съществува висш разум, който е създал Вселената (или представлява самата Вселена), композирайки и научните закони, чрез които светът съществува такъв, какъвто го познаваме и опознаваме. Кой знае... накрая може да се окаже, че Вселената е едно Киберпространство, а ние сме несъществуващите човечета в нечия стратегическа компютърна игра от типа на “Age of Empires”. Или пък да излезе, че всичко, което ни заобикаля, е просто резултат от милиони проби и грешки, а в този експериментален кюп попадаме и ние. Иначе как бихме си обяснили съществуването на злото?

Дълбоко се съмнявам, че човешкото съзнание може да осветли необятни за него неща, които човекът дори не може да си ги и представи:

- как така Космосът няма край
(тъй като хората не владеем безкрайността и дори не можем да си въобразим, че може да съществува нещо, което не е очертано в някакви контури);

- как така Вселената е съществувала, съществува и винаги ще съществува
(след като ние не познаваме вечността);

- ако е имало голям взрив, то кой го е предизвикал (или е създал предпоставки той да се случи)?

Ето заради тези несъвършенства и пропуски смятам, че концепцията „Бог“ винаги ще бъде насъщна в човешката история. Или поне докато не разберем кой или кои са действителните наши създатели.