X
 
 

Мачкай, Кобраааa!!!

Още от автора

Сърцето ми тупти тахикардично от вълнение и от умиление. Предстоящата събота се очертава да е най-заветната за бъднината на българския народ събота, и то за последните 1333 години, тъй като се очаква Ханко Брат Пулев да набие оня соросоид Кличко, за да покаже пред целия свят колко величествени сме българите. Поклон!

Kакто не можеш насила да накараш един човек да се интересува от спорт, така не можеш да принудиш някого да се интересува от наука или oт култура. Но абсолютно сериозно мисля, че човечеството щеше да е постигнало доста повече вълшебства, ако вместо спортни емисии, в края на информационните блокове имаше научни новини. Точно защото някой злощастник е решил, че за обществото е изключително важно да знае, че еди- кой си е набил или ще набие еди-кого си, сега има хора, които си мислят, че историите и героите в "Съдби на кръстопът" са истински.

Не е случайно, че повече от век в медиите по целия свят се фокусира прекомерно внимание върху малозначителни зрелища. Това е разбираемо- масите все някак трябва да изхабят енергията си, която не са съумели да използват за нещо градивно, а също и да изразходват националистическите си хормони. Но мен друго ме притеснява – дори и интелигентни хора са склонни да героизират лековерни персонажи.

Aко споделите с приятели или познати, че ще гледате финала на „Биг Брадър“, това може би ще се счете за особен изблик на посредственост от ваша страна. Но ако им кажете, че ще гледат мача между Пулев и Кличко (или някое друго спортно събитие, викайки „Смажи ги, Моци!“, „Мачкай, Кобра!“ или „Давай, Гришо!“), това почти сигурно ще бъде възприето като напълно естествено начинание и даже като проявление на национална чест и гордост.

Каква е разликата между двете телевизионни събития (риалити шоу или мач), че едното да е по-важно от другото, след като и в единия, и в другия случай става въпрос просто за бизнес? На практика разлика няма. Но в случая със спортната преживелица, това ще бъде възприето като нещо, което е достойно за сравнение с битката при Върбишкия проход. Защо?

Защо повод за национална гордост не е успехът на някое 16-годишно момче или момиче, спечелило международна олимпиада по математика, химия или физика, а някой клетник, който, в повечето случаи, просто е компенсирал липсата си на мозъчни гънки с мускулна маса?

Нека се бият хората, нека ритат топки, нека плуват, тичат или подскачат. Разумната спортна практика носи здраве, а и е чудесно, когато всеки прави каквото му е приятно. Но както бих могъл да кажа, че не ми е симпатичен някой участник в зрелището „Биг Брадър“, и то да бъде прието нормално, така бих искал да произнеса и това, че Кубрат Пулев не ме кефи, но без мнението ми да се възприеме от обществото като проява на родоотстъпничество.

И да мачка, и да не мачка, Кобрата е просто един спортист, който има своите лични и професионални възходи и падения, както всеки един човек. Независимо кой ще спечели предстоящия боксов мач - Пулев или Кличко, животът на нашия клет народ няма да се промени. Нито пък това ще се отрази на отношението на чужденците към нас, българите.

Желаната от всички промяна може да бъде постигната. Но само ако спрем пагубно да почитаме невежеството и бабаитлъка, в които сме затънали до основи, и започнем подобаващо да уважаваме разума и нормалността.

Ако етиката и постиженията в науката, които движат света напред, станат също толкова любопитни за младите хора и за техните родители, колкото са ритането на топка и вдигането на щанги, тогава животът ни наистина би се променил към по-добро. Сигурен съм.

Кажете "сбогом" на вълчия глад
Кажете "сбогом" на вълчия глад

Това може да се случи след работа или в часове в университета, по време на домакински задължения или просто в самия край на деня. Появява се неочаквано...