Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Нощта, в която детската планета беше помрачена от една друга планета...

16 Sunday 2014, 13:49 часа • 4870 прочитания

След псевдопатриотичните истерии, жаждата за кървища и посредствените възгласи от изминалите дни, които ни припомниха, че човекът от праисторията едва ли се е отличавал значително от съвременния homo sapiens, пуснете си пак хубавото изпълнение на Крисия, Хасан и Ибрахим, което класира страната ни на престижното второ място на детската версия на европейския песенен конкурс „Евровизия“. Достоен успех, който сякаш беше засенчен от агресивната горделивост. Поне аз предпочитам хиляди пъти да живея в детска приказка, отколкото заобиколен от бабаитлъшката и позьорска реалност.

Силно се надявам, че децата, на които са им били спестени националистическите отзвуци в съобтната вечер и са гледали само детското шоу, са много повече от тези, които са останали с убеждението, че най-важното в този живот е да имаш мускули, да се тупаш горделиво по гърдите и да крещиш колко си велик.

Искам тези чудесни деца да са лицата на България пред широкия свят, както и десетките хиляди гениални умове и таланти, свързани с тази територия, без значение дали са млади или възрастни, известни или не, етнически българи или от малцинствата. Но стойностни хора, а не високомерни парвенюта.

Десетки пъти изгледах живото изпълнение на Крисия, Ибрахим и Хасан от събота. Гледайки го, питам се дали тези чудесни деца ще останат тук или ще се отърват от тукашното невежество, търсейки своето щастие в чужбина, където е много по-малко вероятно да не бъдат оценени. Дали ги заслужаваме? Дали ще позовлим да ни направят по-добри хора? Почти съм сигурен в отговорите на тези въпроси. И се натъжавам.

Натъжавам се, защото лековерните ритнитопковци и бабаити са единствените българи, прославили страната ни по света, според преобладаващата безкритична маса. А има хиляди гениални български умове, които наистина са оставили и оставят следи в човешката история. За съжаление, поради традиционното неуважение и недоверие, което изпитват българите към гениалните си сънародници, повечето от тях са създали своите изобретения в чужбина. Част от тези имена са на хора, които все още са живи, но определяме ли ги като „най-великите българи“?! Не...

Само малка част от тези знаменити хора са:

Джон Атанасов (изобретателят на компютъра);
Петър Петров (създал типът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 5 века насам);
проф. Съселов (открил най-отдалечената от Земята планета, известна до този момент на астрономите);
акад. Георги Наджаков  (изобретил първата копирна машина);
Асен Йорданов (създал първия пътнически самолет, изобретил въздушната възглавница, която всеки ден спасява хиляди животи, и създател на първото телефонно устройство с телефонен секретар);
Карл Джераси (създал хапчето „анти-бебе“);
Иван Ночев (изобретил двигателя, с който е възможно кацането на луната); Цветан Цветков (създател на космическата храна);
проф. Иван Митев (откривател на шестия сърдечен тон);
Димитър Пасков (изобретил лекарството „Нивелин“, използвано за лечение на неврологични заболявания);
Румен Антонов (изобретателят на скоростната кутия);
Лъчезар Цветанов (сътворил говорещата книга за слепи);
инж. Койчо Митев (създал метод за компютърен междуезиков превод);    Стамен Григоров (откривателят бактерията lactobacillus bulgaricus).

Посочените по-горе са превъзходни хора, без които светът наистина нямаше да е същият. Те наистина заслужават да се гордеем с тях, както и техните настоящи и бъдещи наследници по призвание. Но масово ги пренебрегваме, заслепени от нечия мускулна маса, от пришити цици и какви ли не още просташки парвенющини. Умен народ сме, но до уши сме потънали в безсъдържателност. Факт.

Позволявам си да перифразирам Изократ. Отдаваме твърде много внимание и почести на спортистите, които в крайна сметка служат само на себе си, а никога нямаме същата почит към учителите и тези, чиито дела носят добро за обществото.

Спортните постижения също заслужават нашето уважение. Но когато видя такава масова истерия, опираща се на това, че „най-великият българин“ е някой 15-годишен гений, спечелил олимпиада по математика, тогава ще спра да се възмущавам. Защото няма съмнение, че неговият успех би бил много по-значим. Пък нека бъда хейтър дотогава...

Actualno.com
Actualno.com Колумнист
Новините днес