Клет учебник по музика
14512
Още от автора
След като баща публикува във Фейсбук снимка на страница от учебник по музика за 6-ти клас, на която е изписан текст на песен на турски език, българската патриотична мисъл изригна срещу опита на образователната система да разшири кръгозора на българските деца. Даже се стигна дотам, че партия ВМРО подаде сигнал до Агенцията за закрила на детето.
Десетилетия наред музикални компании и телевизии бълваха и все още продължават да бълват ориенталски ритми, пошли текстове и видеоклипове без каквито и да било естетически доостойнства. Чалгата, за която би било наивно да си помислим, че в зората на втория български капитализъм се е наложила като най-масовия музикален жанр по нормалните пазарни принципи, без съмнение има значителен принос за опростачването на нацията. Почти цяло едно поколение (с малки, но все пак явни изключения), лишено от рационална критична мисъл, живее обременено от разбирането, че идеалният мъж е примитивна мутра, а идеалната жена – зла истеричка с пришити млечни жлези. Това беше постижението на чалгата.
Къде бяха големите български патриоти през всичките тези години, в които нравственият разпад, започнал още през 1944 г., беше продължен? На каква кауза се отдадоха те, освен да освиркват чуждестранните химни на спортните събития с българско участие? Патриотите противопоставиха ли се поне веднъж на обездуховяването, което потопи народа ни в невежество, бабаитлък и страх? Не! Те предпочетоха да се млатят по стадионите, да щракат с пръсти в кръчмите и да си събличат потните тениски в дискотеките, за да покажат пред обществото, че на корема имат татуировка, изобразяваща границите на Санстефанска България, или просто с цел да уведомят околните, че са компенсирали липсата си на познание с натрупване на мускулна маса.
Няма нищо по-нормално от това децата да се запознават както с родното, така и с творчеството на народите по света, за да усъвършенстват своя светоглед.
Представяте ли си как би излеждал един възрастен човек в днешния глобален свят, който никога не е изпитвал любопитство към пъстротата на другите народи? Има ли човек, който да не е опитвал пица или спагети, да не е гледал MTV или някой американски филм? Ако човек е изучавал няколко чужди езика, това как по-точно го прави повече или по-малко родолюбец? Трябва ли непременно да си ограничен и агресивен, за да бъдеш истински българин?
Нелепо е в съзнанието на модерни хора да битуват предразсъдъци отпреди 136 години към сеседен народ, чиято страна е светска от почти век и днес представлява 17-тата икономическа сила в света; с която България има отлични икономически взаимоотношения и двете страни принадлежат към един и същ военен съюз.
Вероятно някои биха оправдали първичността и тесногръдието си с наличието на „турска“ партия в българския парламент. Ако някой все още не е разбрал, че тази партия, която държи българите от турски етнически произход във феодално поданичество, не е нищо повече от най-сигурния инструмент на задкулисната власт, просто съжалявам за него.
Aко патриотично настроените родители пазеха децата си от чалгата така пламенно, както ги пазят от една безобидна песничка на турски език, поместена в учебника по музика за 6-ти клас, сега нямаше цели 40% от младежите на възраст от 16-30г. да не могат да посочат дали краят на тоталитарната власт през 1989 г. е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Великата китайската стена.
Десетилетия наред музикални компании и телевизии бълваха и все още продължават да бълват ориенталски ритми, пошли текстове и видеоклипове без каквито и да било естетически доостойнства. Чалгата, за която би било наивно да си помислим, че в зората на втория български капитализъм се е наложила като най-масовия музикален жанр по нормалните пазарни принципи, без съмнение има значителен принос за опростачването на нацията. Почти цяло едно поколение (с малки, но все пак явни изключения), лишено от рационална критична мисъл, живее обременено от разбирането, че идеалният мъж е примитивна мутра, а идеалната жена – зла истеричка с пришити млечни жлези. Това беше постижението на чалгата.
Къде бяха големите български патриоти през всичките тези години, в които нравственият разпад, започнал още през 1944 г., беше продължен? На каква кауза се отдадоха те, освен да освиркват чуждестранните химни на спортните събития с българско участие? Патриотите противопоставиха ли се поне веднъж на обездуховяването, което потопи народа ни в невежество, бабаитлък и страх? Не! Те предпочетоха да се млатят по стадионите, да щракат с пръсти в кръчмите и да си събличат потните тениски в дискотеките, за да покажат пред обществото, че на корема имат татуировка, изобразяваща границите на Санстефанска България, или просто с цел да уведомят околните, че са компенсирали липсата си на познание с натрупване на мускулна маса.
Няма нищо по-нормално от това децата да се запознават както с родното, така и с творчеството на народите по света, за да усъвършенстват своя светоглед.
Представяте ли си как би излеждал един възрастен човек в днешния глобален свят, който никога не е изпитвал любопитство към пъстротата на другите народи? Има ли човек, който да не е опитвал пица или спагети, да не е гледал MTV или някой американски филм? Ако човек е изучавал няколко чужди езика, това как по-точно го прави повече или по-малко родолюбец? Трябва ли непременно да си ограничен и агресивен, за да бъдеш истински българин?
Нелепо е в съзнанието на модерни хора да битуват предразсъдъци отпреди 136 години към сеседен народ, чиято страна е светска от почти век и днес представлява 17-тата икономическа сила в света; с която България има отлични икономически взаимоотношения и двете страни принадлежат към един и същ военен съюз.
Вероятно някои биха оправдали първичността и тесногръдието си с наличието на „турска“ партия в българския парламент. Ако някой все още не е разбрал, че тази партия, която държи българите от турски етнически произход във феодално поданичество, не е нищо повече от най-сигурния инструмент на задкулисната власт, просто съжалявам за него.
Aко патриотично настроените родители пазеха децата си от чалгата така пламенно, както ги пазят от една безобидна песничка на турски език, поместена в учебника по музика за 6-ти клас, сега нямаше цели 40% от младежите на възраст от 16-30г. да не могат да посочат дали краят на тоталитарната власт през 1989 г. е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Великата китайската стена.
коментара
