"Те" сме ние
4230
Още от автора
Преди дни случайно попаднах на безрадостни снимки от малоброен и клет националистически протест против временното настаняване на бежанци в околностите на Русе, проведен преди около десетина дни, на който демонстрантите с гордост изгарят европейското знаме.
Не желая да прозвучи патосно, но понеже не за първи път попадам на подобни неграмотни и праисторически изблици, да сте чули и видели някой американец, руснак, бразилец, аржентинец или швейцарец (все граждани на федеративни страни) да изгаря знамето на собствената си държава, протестирайки срещу чужденци?
Сега вероятно ще ме коригирате, задето наричам "държава" една обикновена уния, обединяваща взаимните интереси на различни нации. Да, на този етап ЕС е само политически и икономически съюз между 28-те държави-членки, но през 2012 г. председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо заяви ясно, че бъдещето на Европейския съюз е той да се трансформира във федеративна държава – нещо, което родните политически и икономически анализатори отбелязаха още преди да се присъединим към европейското семейство. Тоест, преди да се отречем частично от своя суверенитет, което е неизбежно при всяко съглашение с която и да било международна организация.
Освен за "подвига" за възпламененото знаме, наскоро чух и за следната действителна комична история. Две дами чакат влака на метростанция „Европейски съюз“ в София и коментират как „европейците“ нищо не дават, а само взимат. Случайно този разговор го дочува един университетски преподавател и решава да се намеси: „Добре, а това метро с какви средства е направено?“ Дамите се стъписват за момент, но непреклонният патриотичен дух у тях надделява и едната отговаря: „Да, точно така! Те под земята ни закопаха!“
Кому е нужна непрекъснатата медийна пропаганда против членството ни в ЕС и примитивните възприятия на значителна част от обществото по отношение на изконната европейска същност на България? Ако съумеем да си отговорим на този въпрос, може би ще стигнем и до източника на голяма част от проблемите, които възпират прогреса на съвременна България. Ако станем част от такава федерация, тогава джобовете на много държавни гърла биха олекнали, в това число и представители на безспорно алчната ни политическа „династия“, податлива на задкулисни практики. Вероятно ще бъдат засегнати и геополитическите интереси на центъра, под чийто ботуш формално сме били само допреди 25 години, а неформално все още сме.
Каквото и да крещи пропагандният двигател, фактите сочат, че ЕС ни дава напълно реална възможност да усвоим много повече, отколкото успяваме. ЕС ни дава наготово законодателни пакети, които нашата политическа „класа“ не би могла да изготви и приложи дори и за 100 години. Като граждани на Европейския съюз, българите имаме възможност да пътуваме напълно свободно в други европейски държави – да работим в тях и да градим бизнес. Нещо, за което много македонци, молдовани, сърби, босненци, украинци, беларуси, грузинци и дори руснаци биха ни завидяли.
Тежащият на раменете ни проблем не е в Брюксел, а в София. Неморалното управление, което се упражнява от лошо възпитани хора, е нашият същински бич. Много други държави, които се присъединиха неотдавна, вече имат забележителен напредък. Такива са Естония, Полша, Словения и Чехия. Тоест, конспиративните теории по този въпрос са просто манипулативен инструмент на злото.
А кому е нужна Европа без граници, биха попитали някои? Отговорът е много прост – на всички европейци, без значение към кой от европейските народи принадлежат. И интересите ни далеч не са само икономически.
Държавните граници са основната предпоставка за възникването на войни, особено в континент като Европа, в който хилядолетия наред народите са се избивали в братоубийствени войни. И до днес в почти всяка една европейска страна има малцинства, които се идентифицират с народа на някоя съседна земя. Неслучайно идеята за Европа без граници се ражда непосредствено след Втората световна война – защото никой не иска тя да се повтори.
Както се вижда, проблемът не е в това, че русенските националисти са скептични по отношение на Европейския съюз – всеки има това право. Бедата е много по-дълбока – те просто не осъзнават защо съществува тази уния.
Тези демонстранти би било добре да знаят също, че кръгът от 12 звезди на син фон не е флаг само на 28-те членки в Европейския съюз и 450-те милиона европейски граждани. Това знаме е символ и на Съвета на Европа, в който членуват 47 европейски държави, между които е и любимата на значителна част от народа ни Руска федерация, като изключение на континетна прави единствено Беларус, която все още е със статут на кандидат. Един от най-важните органи на Съвета на Европа е Европейският съд по правата на човека. Тази организация е отворена към всички държави, които целят европейска интеграция, приемат върховенството на закона и поне формално могат да гарантират зачитането на демокрацията, фундаменталните човешки права и свободи.
Нима русенските националисти са изгорили европейското знаме, защото са срещу тези висши ценности? Едва ли. Просто невежеството подтиква човека към неадекватни и нелепи действия.
Предвид непрекъснатите лъжи на пропагандната машина, не е случайно, че голяма част от сънародниците ни все още не могат да осъзнаят, че са граждани на европейския съюз. Дори и в качествените медии често се говори за ЕС като за нещо чуждо и далечно, което е някъде там, в Западна Европа. А то е толкова тук, колкото е и там. „Те“, дето ни размахват пръст с порицание, всъщност сме ние.
Освен за "подвига" за възпламененото знаме, наскоро чух и за следната действителна комична история. Две дами чакат влака на метростанция „Европейски съюз“ в София и коментират как „европейците“ нищо не дават, а само взимат. Случайно този разговор го дочува един университетски преподавател и решава да се намеси: „Добре, а това метро с какви средства е направено?“ Дамите се стъписват за момент, но непреклонният патриотичен дух у тях надделява и едната отговаря: „Да, точно така! Те под земята ни закопаха!“
Кому е нужна непрекъснатата медийна пропаганда против членството ни в ЕС и примитивните възприятия на значителна част от обществото по отношение на изконната европейска същност на България? Ако съумеем да си отговорим на този въпрос, може би ще стигнем и до източника на голяма част от проблемите, които възпират прогреса на съвременна България. Ако станем част от такава федерация, тогава джобовете на много държавни гърла биха олекнали, в това число и представители на безспорно алчната ни политическа „династия“, податлива на задкулисни практики. Вероятно ще бъдат засегнати и геополитическите интереси на центъра, под чийто ботуш формално сме били само допреди 25 години, а неформално все още сме.
Каквото и да крещи пропагандният двигател, фактите сочат, че ЕС ни дава напълно реална възможност да усвоим много повече, отколкото успяваме. ЕС ни дава наготово законодателни пакети, които нашата политическа „класа“ не би могла да изготви и приложи дори и за 100 години. Като граждани на Европейския съюз, българите имаме възможност да пътуваме напълно свободно в други европейски държави – да работим в тях и да градим бизнес. Нещо, за което много македонци, молдовани, сърби, босненци, украинци, беларуси, грузинци и дори руснаци биха ни завидяли.
Тежащият на раменете ни проблем не е в Брюксел, а в София. Неморалното управление, което се упражнява от лошо възпитани хора, е нашият същински бич. Много други държави, които се присъединиха неотдавна, вече имат забележителен напредък. Такива са Естония, Полша, Словения и Чехия. Тоест, конспиративните теории по този въпрос са просто манипулативен инструмент на злото.
А кому е нужна Европа без граници, биха попитали някои? Отговорът е много прост – на всички европейци, без значение към кой от европейските народи принадлежат. И интересите ни далеч не са само икономически.
Държавните граници са основната предпоставка за възникването на войни, особено в континент като Европа, в който хилядолетия наред народите са се избивали в братоубийствени войни. И до днес в почти всяка една европейска страна има малцинства, които се идентифицират с народа на някоя съседна земя. Неслучайно идеята за Европа без граници се ражда непосредствено след Втората световна война – защото никой не иска тя да се повтори.
Както се вижда, проблемът не е в това, че русенските националисти са скептични по отношение на Европейския съюз – всеки има това право. Бедата е много по-дълбока – те просто не осъзнават защо съществува тази уния.
Тези демонстранти би било добре да знаят също, че кръгът от 12 звезди на син фон не е флаг само на 28-те членки в Европейския съюз и 450-те милиона европейски граждани. Това знаме е символ и на Съвета на Европа, в който членуват 47 европейски държави, между които е и любимата на значителна част от народа ни Руска федерация, като изключение на континетна прави единствено Беларус, която все още е със статут на кандидат. Един от най-важните органи на Съвета на Европа е Европейският съд по правата на човека. Тази организация е отворена към всички държави, които целят европейска интеграция, приемат върховенството на закона и поне формално могат да гарантират зачитането на демокрацията, фундаменталните човешки права и свободи.
Нима русенските националисти са изгорили европейското знаме, защото са срещу тези висши ценности? Едва ли. Просто невежеството подтиква човека към неадекватни и нелепи действия.
Предвид непрекъснатите лъжи на пропагандната машина, не е случайно, че голяма част от сънародниците ни все още не могат да осъзнаят, че са граждани на европейския съюз. Дори и в качествените медии често се говори за ЕС като за нещо чуждо и далечно, което е някъде там, в Западна Европа. А то е толкова тук, колкото е и там. „Те“, дето ни размахват пръст с порицание, всъщност сме ние.
коментара
