X
 
 

Кой всъщност се отказа от Южен поток?

Още от автора

След като преди дни руският президент Владимир Путин направи публична заявка, че трасето на проекта „Южен поток“ ще бъде променено така, че газопроводната тръба няма да преминава през територията на България, а през тази на Турция, случи се така, че много българи се преквалифицираха от експерти по бокс и песенни конкурси в експерти по международни отношения и енергетика.

Понеже е явно, че повечето хора, съдейки по първосигналните им емоционални реакции, не разбраха какво точно се случи с „тръбата“ и вече дни наред чета как всеки друг е виновен за промяната на проекта, само не и Русия, пояснявам: нито САЩ (което предположение само по себе си е абсурдно, но и такова се чу), нито Брюксел, нито българското правителство не е отправяло дори и бегла заявка, че се отказва от „Южен поток“. Напротив – вече няколко български министри (сред които Божидар Лукарски и Лиляна Павлова) защитиха тезата, че страната ни повече би загубила, отколкото би спечелила от тази промяна.

Отказалата се страна е само една и тя е Руската федерация.


А това, че Путин го извъртя по такъв начин, сякаш ние от Европейския съюз се дърпаме и спъваме осъществяването на проекта, което и беше цитирано безкритично от доста родни медии, е просто трик, с който той замаскирва пред руския народ истинските причини за провала на газопровода, сред които са меко казано лошите взаимоотношения между Украйна и Русия и най-вече предстоящата руска икономическа криза, която се задава на хоризонта. Казано на ясен и разбираем за всички език, Путин просто няма пари да довърши газопровода през България. Това определено е в минус на Русия, поне що се отнася до геополитическите ѝ мераци. Но това нас изобщо не би трябвало да ни касае.

Изключително малка част от обществото се отнесе критично към думите на Путин. Той изрече редица небивалици, като може би най-голямата от тях беше, че (перефразирам) България трябва да иска компенсации за загубите от провала на „Южен поток“ не от Русия, а от Европейския съюз. Как е възможно точно тези негови думи да бъдат взети насериозно, след като България е същинска част от Европейския съюз? Къде се в чуло и видяло някой да иска компенсация от самия себе си? Пак повтарям, това даде ясен знак за потресаващата безкритичност в нашето общество.

Нека погледнем нещата от страната на българския интерес. Проектът „Южен поток“ по начало не решаваше един от най-големите проблеми на страната ни - че сме енергийно зависими изцяло от Руската федерация. Няма конкуренция по отношение на доставките на природния газ за България и едно руско дружество е единственият му доставчик. Именно на тази зависимост се дължат големите сметки за отопление, които се налага да плащаме. Щом липсва конкуренция, значи има монопол. Има ли монопол, клиентът (в случая държавата) няма възможност да се пазари за по-ниски цени и плаща толкова, колкото монополистът му определи.

В северната ни съседка, например, се доставя газ не само от Русия, а и от Западна Европа. Съответно и сметките за отопление на румънците са буквално в пъти по-малки. Толкова ли е трудно да се прокара една тръба от Румъния към България? Нито едно правителство през последните 25 години не положи никакви усилия, за да се създаде конкуренция и съответно цените за крайния потребител да паднат. Защо ли? Може би просто стопроцентовата енергийна зависимост от Русия се явява изгодна за т.нар. роден политически „елит“. Цитирам писателя Роберто Савиано, осъден на смърт от италианската мафия, за да бъда максимално изчерпателен: „Италия е място, в което държава си има мафия. А България е място, в което мафията си има държава.

На практика се оказва, че единственото, което бихме загубили от това, че „Южен поток“ най-вероятно ще ни заобиколи, са временните работни места, които щаха да се създадат покрай изграждането на газопровода през нашата територия. Същинските загуби от българска страна са само за политико-олигархичните кръгове, които няма да могат да намажат покрай благодатния природен ресурс. Освен от гледище на екологията, „провалът“ на „Южен поток“ донякъде се явява като плюс и за цялото ни общество - колкото по-малко възможности имат някои представители на политическия ни „елит“, толкова по-добре за България.