X
 
 

Мизерни пенсии и за следващите поколения?

Още от автора

Смея да кажа, че съм от поколението, което отдавна се е отказало да мисли как ще доживее пенсионна възраст у нас. И то не заради друго, а заради унижението, което се нарича ПЕНСИЯ в България.

Държавното обществено осигуряване е въведено за първи път в Германия от Бисмарк в края на 19-ти век, след което примерът е последван и от повечето европейски, включително и от нашата страна. Надали обаче някога пионерите на държавно социалноосигурителната система са си представяли, че тази система може да се ползва за други цели. Е, в България пенсионният фонд не веднъж е бил възприеман като ресурс за източване. И знаете ли, това се вижда по улиците. Не случайно в Германия пенсионерите изглеждат спокойни и сигурни, докато българските пенсионери изглеждат като най-онеправданата социална група. Може това сравнение да ви се стори манипулативно и дори да кажете, че това как изглеждата хората в една страна не е критерий за пенсионната система. Тогава ще го кажа с други думи - това какво е отношението на една държава към гражданите ѝ се вижда най-добре, когато видиш нейните пенсионери.

У нас, когато бившите комунисти, заедно със създадената от тях мафия източиха пенсионния фонд през 90-те години стана ясно, че трябва да се създадат механизми да не може това да се случва повече. И през 2000 г. беше въведена новата пенсионноосигурителна система изградена от три основни стълба.

1. Държавно обществено осигуряване;

2. Допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт (професионален и универсален фонд);

3. Допълнително доброволно пенсионно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Освен, че тази система е взаимствана от Европейския социален модел, тя е един от малкото реални механизми за осигуряване на по-прилична пенсия и по-човешки стандарт на живот на старини. Взаимотношенията между трите осигурителни стълба гарантираха поне до сега, че дори ако на някой отново му хрумне да източи държавния пенсионен фонд, то не всички пари, внасяни за пенсия, ще бъдат откраднати и поне нещо, а именно внесеното в универсалните фондове, все пак ще остане.

Сега обаче какво се оказва - че тези универсални фондове разполагат с огромен финансов ресурс, от който държавата силно се интересува и иска да придобие. И това е разбираемо. В страна, в която няма чужди инвестиции, бюджетният дефицит е над допустимия от ЕС и постоянно се взимат заеми за покриване на политически безобразия, е съвсем нормално едни 8 милиарда лева да изглеждат повече от апетитни.

И дори да приемем, че поправките в пенсионна система са за добро (нещо в което май никой не вярва), то има лесни въпроси, на които трябва да се отговори:

- Ще се подобри ли стандартът на българските пенсионери?

- Ще се вдигнат ли пенсиите на българските пенсионери?

- Ще бъдат ли по-защитени парите за пенсиите на българските пенсионери ако бъдат съсредоточени в един държавен фонд?

Каквито и да са отговорите на управляващите обаче, за моето поколение си остава нежеланието да се доживее пенсионна възраст в България! Не се чудете защо.