X
 
 

DMS хуманност

Още от автора

Всяка година с наближаването на Коледа се увеличават значително призивите за благотворителност. Естествено, че все някой трябва да замести системата, когато тя не функционира солидарно спрямо изпадналите в беда – кой наистина от сърце, кой от престорена доброта.

Но мен силно ме тревожи, че човешкият живот в нашето общество все повече губи своята безценност. За кой ли път вече давам този пример, но той е наистина много показателен. През 2014 г. бяхме сполетени от цяла поредица от водни трагедии. Всички знаем, че в настоящия момент на територията на цялата страна има стотици опасни водни съоръжения. Някой политик поне да вметна в популисткото си словоблудство, че този проблем трябва да се реши час по-скоро? Застрашените протестират ли? Дали на някого му пука изобщо?

Друг проблем, който далеч не е по-малко значителен: продължавам да не намирам за нормално това, че хора умират от лечими болести в 21-ви век. Често Здравната каса у нас покрива само част от изследванията и медикаментите на пациентите. Има много тежко болни, които са заставени сами да си плащат лечението. Съгласете се, че принуждаването някому да моли останалите да му помогнат да се изцери, вместо това да му се полага изначално, е унизително. А и не всички успяват, за съжаление. Затова не става само със СМС-и. И с тях, и без тях, пак продължава да има бедни, болни и гладни.

Благотворителността не може да измести изконната грижа на държавата за хората. A държавата сме всички български граждани.

Искам лекари, които се водят от своето призвание, а не от жалки търговски стратегии. Искам „изборът на екип“ да престане да бъде условие, за да получи пациентът що-годе адекватно лечение. Искам джипитата да нямат лимит за направленията за лекар-специалист и изследванията, за да може всеки човек да получава прецизна диагностика. Искам профилактичните прегледи да се извършват на практика, а не само формално. Искам грижата за възрастните пациенти да бъде пълноценна, а не само да се изчаква да дойде техният момент.

Аз лично не вярвам, че „няма пари“. Бих могъл да предположа, че и в здравеопазването много се краде, защото кражбата от общия кюп в България винаги си е била „в реда на нещата“. Но понеже нямам доказателства, тогава питам как не се случи да няма пари, когато властта трябваше да се охранява от суверена в продължение на близо година? Или когато през няколко години се обновява автопарка на Народното събрание? Как се намериха пари, когато трябваше да се състои провалилият се референдум за АЕЦ „Белене“? Винаги се намират средства за всякакви парвенюшки капризи на една определена група хорица, наричаща себе си „политически елит“, но не и за да се спаси човешки живот.

Знам, че сега много читатели ще ми обяснят, че и в Америка, и къде ли не другаде здравеопазването е просто бизнес. Но не ме интересува как е някъде другаде, а как е у нас. Съгласен съм, че бизнесът движи света напред, но някои неща са по-важни от него. Меко казано, поставянето на цена на човешкия живот е нехуманно и гнусно.

Докато тези, от които се очаква да решат проблемите в здравеопазването, сочат с пръст цял един етнос, опитвайки се да оправдаят бездействието си с него; докато те ни обясняват как трябвало хората, дето не са си внасяли осигуровки, било то от недоимък или от келешлък, да плащат глоба от 2000 лева, за да си възстановят отново правата, навсякъде е пълно с DMS призиви.  Ако някой не си е внасял осигуровките за здраве, то най-вероятно е от бедност. Как един беден човек ще намери 2000 лева, за да възстанови правата си?! Май е много по-лесно да бъдеш популист и масите да те аплодират, отколкото да работиш за същинска реформа.

Човешкият живот е безценен – ясно и просто. От суверена зависи да изиска от политиците да се съобразяват с това.