Достигнахме ли дъното на българската журналистика?

Изминалата 2014 година беше добра за българската журналистика. Много маски паднаха, много истини станаха очевидни, много медии бяха разобличени. В интерес на истината и много мастило се изписа, за да не стане възможно всичко това. Много мастило се изписа и срещу хората осмелили се да се изправят срещу натрупаните безобразия. Посредствеността, безотговорността и злонамереността дълбаеха нови и нови дъна за българската журналистика. И докато в телевизиите едвам се удържаше професионализма, то в интернет битката изглеждаше почти изгубена. Пазарът - свещената крава на нашето време няма как да поддържа високите стандарти в журналистиката. Днес е възможно да се наречеш информационна агенция само защото си сложил в заглавието си "Единствено при нас", "Скандално", "Шок", "Покъртително". Нищо, че после в текста няма нищо "Скандално", "Шокиращо" или "Покъртително". Нищо, че информацията не е проверена от поне 2 независими източника. Важен е само броят на посещенията в сайта. В такива сайтове всъщност журналистика няма и никога няма да има! Истината е, че професионалната журналистика не се съобразява с пазара. Затова продължава да има New York Times, Washington Post, The Guardian, Financial Times, Der Spiegel, Le Figaro.

Да сигурно техните читатели са по-малко отколкото тези на жълтите вестници. Със сигурност и сайтовете им са по-малко посетени, но това не им пречи да правят истинска журналистика. И слава Богу, защото именно тази журналистика провокира нашето мислене, другото са еднодневки от който не остава нищо в нашето съзнание. Медиите, които неглижират професионализма и отговорността в журналистическата професия престават да изпълняват основната си мисия да информират почтено и коректно. Съобразяването единствено с вкуса на народопсихологията, масовия потребител и политическата конюнктура ни докара до най-ниските нива на свобода на медиите в световен мащаб. И държа да подчертая, че всичко това е благодарение на няколко медийни бухалки, а не на мнозинството от българските медии.

Затова колкото и противоречиво да звучи изминалата 2014 година беше добра за българската журналистика, защото няма накъде по-ниско да пада. Напротив, появяват се нови платформи, нови места за професионална и гражданска журналистика. От тук нататък може само да се възстановява почтеността и доверието в тази професия. Но затова може да помогне и активното гражданско поведение и всяко безобразие на медийните бухалки да бъде разобличавано и подвеждано под отговорност. Днес в основен коректив се превръщат социалните медии, в които ангажираните хора дават все по-голям отпор на поръчковата и недобросъвестна журналистика. Така през 2015 г. ще ставаме все по-често свидетели на сблъсъка между ниския вкус на пазара и активната позиция на почтените граждани в социалните мрежи.