Годината, в която хуманността надделя над битовизма
2819
Още от автора
И в национален, и в международен план 2014-та беше една доста колоритна година. В глобален аспект тя ще бъде запомнена с това, че терористичната групировка „Ислямска държава“ се разрастна значително, както и с изстудяване на отношенията между Русия (от едната страна) и ЕС и САЩ (от другата страна). У нас 2014 г. ще бъде запомнена основно с наводненията, които ни сполетяха в резултат от човешката непредпазливост, но и с хуманните проявления, които последваха след тези бедствия.
Проследявайки серията от водни стихии на Балканите и у нас през 2014 г., в които загинаха много хора и животни, осъзнах две неща: животът по тези ширини все повече губи своята стойност, тъй като всички знаем за наличието на стотици опасни язовири на територията на цялата страна, но никой политик и никоя държавна институция не изглежда да се вълнува особено. А май и гражданите рядко се интересуват от нещата, които не ги засягат лично, и то след като нещастието вече ги е сполетяло. Вместо да се вземат всичките необходими мерки, за да се избегнат нови трагедии, всеки се моли да не е в точния момент на точното фатално място. И до там се свежда превантивността, което е много тъжно.
Но същите тези трагедии станаха повод да се убедя за пореден път, че чудесните хора у нас стават все повече. Спонтанното стичане на стотици обикновени български граждани от цялата страна в помощ на пострадалите от наводненията, без значение от етническия произход на пострадалите, беше велико! Милионите левове, които бяха събрани в дарителските кампании за пострадалите в потопа във варненския квартал Аспарухово, при това само за едно денонощие, също са ясен знак, че доброто у хората в България става все по-силно. Тази масова проява на хуманност ме накара наистина да се почувствам горд със своя народ.
Пример за достойно поведение дадоха и всичките хора у нас, които помагаха с каквото могат на бягащите от почти сигурна смърт бежанци от Сирия, разграничавайки се категорично от невежите националистически предразсъдъци, с които е заразена истеричната част от техните сънародници.
Велико беше и това, че абитуриенти от столични гимназии предпочетоха да прекарат бала си с тениски, вместо пременени в скъпи одежди, за да дарят предвидените за костюми и рокли средства в подкрепа на страдащите от булозна епидермолиза деца. Почувствах се изпълнен с гордост и тогава, когато видях в новинарски репортаж как десетки души спасяват припадналата на софийски булевард кобилка, която е била държана в глад, бита и всячески унижавана от своите безсъвестни и жестоки стопани – животно, което днес вече е добре обгрижвано и щастливо. Горд бях и когато в края на зимата попаднах на снимка в социалните мрежи, на която се вижда как тийнейджъри спасяват паднало в заледено езеро в софийски парк бездомно куче, рискувайки да се измокрят и да се приберат премръзнали.
Именно тези сърдечни човешки проявления са най-достойните за национална гордост, по-достойни от всеки личен успех на който и да било спортист.
Щастлив съм още за това, че през 2014 г. български лекари откриха иновативен метод за извършване на чернодробни трансплантации, които гарантират по-голяма сигурност на пациента по време на операция.
Достоен факт беше и издигането на паметник на големия български журналист, писател и дисидент Георги Марков, цели 25 години след падането на диктаторския режим. Ако все още не сте прочели задочните му репортажи, сърдечно ви пожелавам да го направите.
За голям обществен успех считам и това, че през месец септември град Пловдив беше избран да бъде европейска столица на културата през 2019 г., тъй като това е послание, че не само София, а и всеки друг по-малък град може да бъде културно средище, стига да има инициатива за това.
За да живеем нормално, просто трябва да се държим нормално. Дано през 2015-та година тенденцията на очовечаване сред все повече хора да продължи. И дано системата от институции, която трябва да се грижи за всички изначално, а не само когато бъде заставена от косвени обстоятелства, също да се очовечи.
Но същите тези трагедии станаха повод да се убедя за пореден път, че чудесните хора у нас стават все повече. Спонтанното стичане на стотици обикновени български граждани от цялата страна в помощ на пострадалите от наводненията, без значение от етническия произход на пострадалите, беше велико! Милионите левове, които бяха събрани в дарителските кампании за пострадалите в потопа във варненския квартал Аспарухово, при това само за едно денонощие, също са ясен знак, че доброто у хората в България става все по-силно. Тази масова проява на хуманност ме накара наистина да се почувствам горд със своя народ.
Пример за достойно поведение дадоха и всичките хора у нас, които помагаха с каквото могат на бягащите от почти сигурна смърт бежанци от Сирия, разграничавайки се категорично от невежите националистически предразсъдъци, с които е заразена истеричната част от техните сънародници.
Велико беше и това, че абитуриенти от столични гимназии предпочетоха да прекарат бала си с тениски, вместо пременени в скъпи одежди, за да дарят предвидените за костюми и рокли средства в подкрепа на страдащите от булозна епидермолиза деца. Почувствах се изпълнен с гордост и тогава, когато видях в новинарски репортаж как десетки души спасяват припадналата на софийски булевард кобилка, която е била държана в глад, бита и всячески унижавана от своите безсъвестни и жестоки стопани – животно, което днес вече е добре обгрижвано и щастливо. Горд бях и когато в края на зимата попаднах на снимка в социалните мрежи, на която се вижда как тийнейджъри спасяват паднало в заледено езеро в софийски парк бездомно куче, рискувайки да се измокрят и да се приберат премръзнали.
Именно тези сърдечни човешки проявления са най-достойните за национална гордост, по-достойни от всеки личен успех на който и да било спортист.
Щастлив съм още за това, че през 2014 г. български лекари откриха иновативен метод за извършване на чернодробни трансплантации, които гарантират по-голяма сигурност на пациента по време на операция.
Достоен факт беше и издигането на паметник на големия български журналист, писател и дисидент Георги Марков, цели 25 години след падането на диктаторския режим. Ако все още не сте прочели задочните му репортажи, сърдечно ви пожелавам да го направите.
За голям обществен успех считам и това, че през месец септември град Пловдив беше избран да бъде европейска столица на културата през 2019 г., тъй като това е послание, че не само София, а и всеки друг по-малък град може да бъде културно средище, стига да има инициатива за това.
За да живеем нормално, просто трябва да се държим нормално. Дано през 2015-та година тенденцията на очовечаване сред все повече хора да продължи. И дано системата от институции, която трябва да се грижи за всички изначално, а не само когато бъде заставена от косвени обстоятелства, също да се очовечи.
коментара
