Избори през 2015, които могат да променят международния политически пейзаж
3702
Още от автора
От Гърция до Аржентина и Мианмар, изборите, които се очакват през тази година, могат да променят политическия пейзаж в международен план.
Изминалата година беше белязана от важни избори, които поставиха началото на нови политически режими в държави като Индия и Тунис, или разшириха правомощията на други като тези в Египет, Бразилия и Япония.
2015 се очаква да бъде малко по-спокойна откъм избори, имайки предвид, че населението на най-големите държави ще седи на задна линия. Но политическото развитие в глобален план може да се повлияе от неочакван вот в страни като Гърция и Израел, които имат въздействие в регионите си. През 2015 три от големите градове в Щатите избират кметовете си. В Чикаго, бившият съветник на Обама, Рам Емануел, се кандидатира за преизбиране през февруари и има сериозна преднина в социологическите проучвания. В Хюстън, гласуването на всеки две години определя, че през ноември ще се търси заместник на демократа Анис Паркър, която достигна мандатния си лимит. Подобна ситуация ще е във Филаделфия, където кметът от демократите, Майкъл Нътър не може да се кандидатира за трети мандат. Междувременно, Кентъки, Луизиана и Мисисипи ще избират своите губернатори през ноември. В съседна Канада се наблюдава покачване на подкрепата за премиера от Консервативната партия, Стивън Харпър пред Либералната партия. Но неговата партия отбеляза връх на подкрепата през 2014 и е далеч от гарантирана победа на изборите през 2015, насрочени за 19 октомври. Най-големият конкурент на Харпър, се очаква да е Джъстин Трюдо, лидер на либералите и син на бившия премиер Пиер Трюдо. В Африка, трудните времена за икономиката и постоянната опасност от ислямистките фракции в северната част на Нигерия, отдръпнаха част от подкрепата за президента Гудлък Джонатан. На очакваните на 14 февруари избори Джонатан ще се изправи срещу Мухаммад Бухари, бивш военен лидер, който изготви платформа за сигурност и анти-корупция. Но най-големият признак, по който може да се избере лидерът на най-голямата икономика в Африка, може да бъде по етническа и регионална линия: Бухари е от северната, мюсюлманска част на Нигерия, докато Джонатан е християнин от юга. В друга голяма африканска държава, Судан, на изборите на 13 април не се очаква друго, освен президентът Омар ал Башир, издирван за геноцид от Международния наказателен съд, че ще удължи своето 25-годишно управление. Насилието между Хартум и бунтовнически групи в Дарфур най-вероятно продължи. Буркина Фасо също е в очакване. В навечерието на свалянето на дълго управлявалия президент Блез Компаоре на фона на масови протести, временно ръководство на страната се съгласи да планира избори през ноември. Ако този план се изпълни, жителите на Буркина Фасо ще изберат правителство, което не е ръководено от Компаоре за първи път от 1983, когато той идва на власт. В Близкия изток се очакват важни избори в Израел. Премиерът, Бенямин Нетаняху, разпусна центристката коалиция в началото на декември и призова за предсрочни избори на 17 март, очаквайки победа на и дясно правителство. Но проучванията сочат, че нова лява коалиция може да излезе пред Нетаняху. През 2015 година Европа ще проследи избори в три важни страни членки. Отказът на парламента в Гърция да избере президент в края на 2014, предизвика свикването на предсрочни парламентарни избори, които се очаква да бъдат проведени на 25 януари. Социологическите изследвания поставят на челно място радикалната левица от Сириза, повишаване на перспективата за правителство, гневно на санкциите върху страната, което може да предизвика нова криза в еврозоната. Великобритания също е в сложна ситуация - Шотландия оспорва 307-годишното единство, а Лейбъристите искат да изместят премиера Дейвид Камерън и неговата Консервативна партия на изборите на 22 май. Останалата част от Европейския съюз ще гледа внимателно тези избори, след като Камерън обеща референдум през 2017 година относно членството в ЕС, а водачът на Лейбъристите, Едуард Милибанд, отказа тази идея. На юг, в Испания, създадената през 2014 година лява партия Подемос, насочена срещу политическата върхушка в страната, бързо получава все по-голяма подкрепа на фона на продължаваща икономическа криза и безработица от 24%. Премиерът Мариано Рахой от дясната Народна партия вече се намира под натиск от Движението за независимост на Каталуния. Изборите на 20 декември ще бъдат следени от всички околни държави, като Рахой се надява реформите и признаците на оздравяване на икономиката да заздравят позициите му. В Южна Америка, Аржентина се намира пред изпитание. Президентът Кристина Фернандес де Киршнер придоби някаква обществена подкрепа за упоритата й позиция срещу американските инвеститори и съдилища, искащи Аржентина да изплати 1,3 милиарда дълг, заедно с лихвите. Но напрежението утихва и инвеститорите изчакват поне до октомври, когато ще се проведат избори в страната. Де Киршнер изчерпа броя на мандатите си. Международната общност ще проследи с напрежение очакваните в Мианмар избори, които могат да се отразят на страните в Югоизточна Азия. Вотът в края на 2015 година може да маркира важна стъпка за Мианмар в посока към големи политически реформи, но това още не е сигурно. Въпреки, че изборите ще са първите от създаването на полугражданското правителство след половинвековно военно управление, армията е все още силна и има голяма влияние и важни конституционни реформи е малко вероятно да преминат за гласуване. Сред промените е мярка срещу закона, който не позволява на опозиционната фигура Аун Сан Су Чи да се кандидатира на изборите. Засега водещ е кандидата на армията.
2015 се очаква да бъде малко по-спокойна откъм избори, имайки предвид, че населението на най-големите държави ще седи на задна линия. Но политическото развитие в глобален план може да се повлияе от неочакван вот в страни като Гърция и Израел, които имат въздействие в регионите си. През 2015 три от големите градове в Щатите избират кметовете си. В Чикаго, бившият съветник на Обама, Рам Емануел, се кандидатира за преизбиране през февруари и има сериозна преднина в социологическите проучвания. В Хюстън, гласуването на всеки две години определя, че през ноември ще се търси заместник на демократа Анис Паркър, която достигна мандатния си лимит. Подобна ситуация ще е във Филаделфия, където кметът от демократите, Майкъл Нътър не може да се кандидатира за трети мандат. Междувременно, Кентъки, Луизиана и Мисисипи ще избират своите губернатори през ноември. В съседна Канада се наблюдава покачване на подкрепата за премиера от Консервативната партия, Стивън Харпър пред Либералната партия. Но неговата партия отбеляза връх на подкрепата през 2014 и е далеч от гарантирана победа на изборите през 2015, насрочени за 19 октомври. Най-големият конкурент на Харпър, се очаква да е Джъстин Трюдо, лидер на либералите и син на бившия премиер Пиер Трюдо. В Африка, трудните времена за икономиката и постоянната опасност от ислямистките фракции в северната част на Нигерия, отдръпнаха част от подкрепата за президента Гудлък Джонатан. На очакваните на 14 февруари избори Джонатан ще се изправи срещу Мухаммад Бухари, бивш военен лидер, който изготви платформа за сигурност и анти-корупция. Но най-големият признак, по който може да се избере лидерът на най-голямата икономика в Африка, може да бъде по етническа и регионална линия: Бухари е от северната, мюсюлманска част на Нигерия, докато Джонатан е християнин от юга. В друга голяма африканска държава, Судан, на изборите на 13 април не се очаква друго, освен президентът Омар ал Башир, издирван за геноцид от Международния наказателен съд, че ще удължи своето 25-годишно управление. Насилието между Хартум и бунтовнически групи в Дарфур най-вероятно продължи. Буркина Фасо също е в очакване. В навечерието на свалянето на дълго управлявалия президент Блез Компаоре на фона на масови протести, временно ръководство на страната се съгласи да планира избори през ноември. Ако този план се изпълни, жителите на Буркина Фасо ще изберат правителство, което не е ръководено от Компаоре за първи път от 1983, когато той идва на власт. В Близкия изток се очакват важни избори в Израел. Премиерът, Бенямин Нетаняху, разпусна центристката коалиция в началото на декември и призова за предсрочни избори на 17 март, очаквайки победа на и дясно правителство. Но проучванията сочат, че нова лява коалиция може да излезе пред Нетаняху. През 2015 година Европа ще проследи избори в три важни страни членки. Отказът на парламента в Гърция да избере президент в края на 2014, предизвика свикването на предсрочни парламентарни избори, които се очаква да бъдат проведени на 25 януари. Социологическите изследвания поставят на челно място радикалната левица от Сириза, повишаване на перспективата за правителство, гневно на санкциите върху страната, което може да предизвика нова криза в еврозоната. Великобритания също е в сложна ситуация - Шотландия оспорва 307-годишното единство, а Лейбъристите искат да изместят премиера Дейвид Камерън и неговата Консервативна партия на изборите на 22 май. Останалата част от Европейския съюз ще гледа внимателно тези избори, след като Камерън обеща референдум през 2017 година относно членството в ЕС, а водачът на Лейбъристите, Едуард Милибанд, отказа тази идея. На юг, в Испания, създадената през 2014 година лява партия Подемос, насочена срещу политическата върхушка в страната, бързо получава все по-голяма подкрепа на фона на продължаваща икономическа криза и безработица от 24%. Премиерът Мариано Рахой от дясната Народна партия вече се намира под натиск от Движението за независимост на Каталуния. Изборите на 20 декември ще бъдат следени от всички околни държави, като Рахой се надява реформите и признаците на оздравяване на икономиката да заздравят позициите му. В Южна Америка, Аржентина се намира пред изпитание. Президентът Кристина Фернандес де Киршнер придоби някаква обществена подкрепа за упоритата й позиция срещу американските инвеститори и съдилища, искащи Аржентина да изплати 1,3 милиарда дълг, заедно с лихвите. Но напрежението утихва и инвеститорите изчакват поне до октомври, когато ще се проведат избори в страната. Де Киршнер изчерпа броя на мандатите си. Международната общност ще проследи с напрежение очакваните в Мианмар избори, които могат да се отразят на страните в Югоизточна Азия. Вотът в края на 2015 година може да маркира важна стъпка за Мианмар в посока към големи политически реформи, но това още не е сигурно. Въпреки, че изборите ще са първите от създаването на полугражданското правителство след половинвековно военно управление, армията е все още силна и има голяма влияние и важни конституционни реформи е малко вероятно да преминат за гласуване. Сред промените е мярка срещу закона, който не позволява на опозиционната фигура Аун Сан Су Чи да се кандидатира на изборите. Засега водещ е кандидата на армията.
коментара
