X
 
 

Не е срамно да бъдеш толерантен

Още от автора

През 2001 г., след едно от най-чудовищните терористични нападения в човешката история, президентът на най-могъщата страна в света заяви, че от днес светът вече не е същият. Думи, които бяха не по-малко страшни от самото събитие. Във военните инвазии в следващите години, които последваха след атентатите от 11-ти септември, загинаха още много, много невинни хора. Затова, струва ми се, би било по-разумно, ако не прибързваме със заключенията след ужасяващия атентат в Париж.

Все още сме шокирани и уплашени от трагедията, отнела живота на десетки, която освен терористичен акт е и директно престъпление срещу свободата на словото. Затова разбирам някои изказвания в социалните мрежи, които иначе биха ме възмутили. Но какво печелим, ако подхранваме злото с генерални изводи?

В такива моменти всеки един по-истеричен коментар в социалните мрежи, например „до това води толерастията“, както и всяко едно непремерено медийно или политическо изказване може да предизвика ескалация на напрежение в обществото, и то на ниво между обикновените хора. Конкретно имам предвид, че се опасявам от евентуални националистически нападения над невинни чужденци, от които абсолютно никой не би имал полза. Страхът поражда още повече страхове, омразата още повече омраза, а насилието още повече насилие.

Ако вие разбирате добре това, че много, много малка част от мюсюлманите по света са терористи и изповядват фундаментализма, то има много други хора, които са подвластни на пропагандата и не го разбират. А норвежецът Андерш Брайвик, който уби 77 души, си беше синеок християнин и доста извън наложилия се в обществото стереотип за терорист.

Религиозният фундаментализъм е само една от разновидностите на агресивната посредственост. Радикалните елементи са всякакви – националистически, анархически, комунистически, религиозни... Житейските им разбирания се базират на различни точки, но общото между всички тях е, че те искат да се наложат над останалите и да ги командват, понякога дори и минавайки през човешки жертви. Те проявяват жестокост не само към тези, които по-съществено се различават от тях. Просто няма човек на този свят, който да е застрахован от посегателствата им. Една от жертвите на стрелбата в Париж, например, е френски полицай, който се казва Ахмед. А пък и националистическите нападения не са само срещу чужденци и представители на етническите малцинства, а и срещу хомосексуалисти, хора с различни политически възгледи, такива с екстравагантна външност...

Никоя радикална идея не може да бъде преборена с крайно отношение или крайни действия, защото тя винаги намира друго свое измерение. Как по-точно Буш защити САЩ с военната инвазия в Ирак, където уж имаше някакво оръжие, което така и не беше открито? Или как Путин защити Русия от тероризма, продължавайки Втората чеченска война цели 10 години, която война последва след серия от ужасяващи атентати?

Крайно време e тероризмът да се разглежда не като проблем, а като симптом. Мисля, че това е единственият начин да се избавим трайно от него. Живеем в епоха, в която човечеството тепърва трябва да се отърси от всякакви радикални формирования, а това може да се случи само чрез взаимно уважение между различните и чрез полагане на усилия да се заличи социалното отхвърляне. Съгласете се, че ако един човек живее добре, много по-малка е вероятността той да стане терорист.

За съжаление, струва ми се, че няма да е никак лесно. Но доброто няма как да се случи, ако позволим на злото да ни лиши от човешкия ни облик и да ни превърне в самото него. Вместо това, нека позволим на разума в нас да надделее.

Вечна памет на загиналите в редакцията на списание „Шарли ебдо“.