Je suis човек

Съдейки по медийното отразяване и отзивите в социалните мрежи по отношение на шокиращите събития, които се разиграха в Париж през последните дни, съществено се различават изводите, които бяха направени в други европейски общества от тези у нас. Тук много хора, дори и иначе разумни, доста си изостриха езиците и си позволяват да генерализират, а сред тях има и журналисти, и политици. Защо трябваше тези събития да бъдат наричани „европейски 11-ти септември“, какъвто аналог е недопустим предвид фактите? Kолко пъти чухте някой репортер или коментатор по телевизията да спомене, че радикалните ислямисти са много, ама много малка част от мюсюлманите по света? Поне аз не чух нито веднъж това. Няма ли опасност субективното говорене да възбуди и други радикални елементи, например националистите, чиито крайни прояви могат да бъдат не по-малко жестоки?

Сякаш стана срамно да си нормален. Ако разумът не надделее над емоциите, утре като нищо някой може да бъде нокаутиран на улицата, задето си е купил дюнер. Или пък задето не си е купил дюнер. Какво бихме спечелили от това? Нищо. Само можем да загубим, ако хората се намразим помежду си. За да продължим да живеем нормално, просто трябва да се държим нормално.

В българското общество не се наблегна достатъчно на това, че в тези атентати загинаха и полицай на име Ахмед, и цветнокожа жена, също служител на реда, както и на това провеждащите се във Франция демонстрации изобщо, ама изобщо не са срещу мюсюлманската общност. Освен в знак на съпричастност с трагедията в редакцията на сп. „Шарли Ебдо“ и последвалите заложнически кризи; освен в защита на правото на свободно изразяване, те са и апел за запазване на човещината и нормалността във френското общество. Те са изцяло срещу омразата! Достатъчно показателен е фактът, че в тях участват представители на всички етнически и религиозни общности.

По повод на първия от серията от терористични актове в Париж, при който 12 души бяха убити в редакцията на сп. „Шарли Ебдо“, прочетох много изказвания и медийни публикации от мои сънародници, според които имало морални граници, които не трябвало да се прекрачват. Видите ли, карикатуристите сами си го били търсели. Що за абсурд?

Защо изобщо допускаме, че в 21-ви век трябва да има каквито и да било граници по отношение на свободата на изразяване? Безспорно е, че моралът е един от най-важните елементи от ценностната система на един човек. Но именно липсата на граници е най-хубавото на цивилизованото общество, в което живеем. Всеки, който е изразил "неправилна" позиция, той винаги може да бъде осмян или оборен, и то пак чрез гарантираната свобода на словото. А когато нещо ни е засегнало наистина много дълбоко, например това, че някой е нарисувал мустаци на Лили Иванова, той може да бъде и съден, и осъден. Но никога бит или убит.

Свободата на изразяване е една от четирите основи на демокрацията, без които тя просто не може да съществува. А няма ли я демокрацията, няма да я има и цивилизацията.

Стига с това мишкуване, според което не трябва да гледаме хората в очите, за да не му скимне на някого, че го гледаме лошо. Или пък да си траем, че някой бие жена си, за да не вземе да ни набие и нас.

Най-силно ме възмути позицията, че карикатуристите „сами са си го търсели“. „Преклонена главица сабя не я сече“ е една от най-нелепите български пословици. А в скандинавските общества, които неслучайно са най-щастливите по отношение на качеството на живот, имат една друга, коренно различна на нашата народна мъдрост. А именно, че високо вдигнатата глава сабя не я достига.

Човечеството е страдало в продължение на дълги векове, за да достигне до прогреса и за да има всеки човешки индивид права и свобода днес. Ако не сега, то кога да бъдем Човеци?

***

"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." - Волтер