Искрено съчувствие или либерално лицемерие?

Две седмици изминаха от атентатите в Париж срещу редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо", където за пореден път свободата на изразяване бе потъпкана. Световните лидери, от своя страна, се изредиха да изразяват съболезнования и да осъждат тероризма, както го правят близо три петилетки. Кулминацията на възмущението срещу атентата и съжаление за загиналите беше няколко дни по-късно на т.нар. "Марш на солидарността". Ден по-рано, всички световни медии отбелязаха, че куп политически лидери от цял свят ще вземат участие в марша, сливайки се с огорчения и изпълнен с мъка френски народ, демонстрирайки по този начин своето искрено съчувствие.

Но вместо искрено съчувствие се получи нещо друго. Да, наистина световните лидери бяха в Париж по повод атентатите и взеха участие в марша на солидарността, като дори го поведоха. Оказа се обаче, че това не е истинският марш, в който участват близо 2 милиона души, а техен собствен, в който присъстват само политиците заедно с техния антураж. Набързо се щракват няколко снимки, които се пускат по медиите и работата е готова – всички големи корпоративни медии на първите си страници показват снимка на вървящите редом, хванати за ръце като автономисти от 70-те Ангела Меркел, Бенямин Нетаняху, Франсоа Оланд, Дейвид Камерън, Матео Ренци, Мариано Рахой, Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и други, които сякаш предвождат многомилионно множество.

Някои "медии" стигнаха и по-далеч. Така например, израелски ортодоксален вестник, чието име на български би се превело като "Новинар" (каква ирония само), освен че публикува снимката на лидерите, водещи "многомилионния" марш, си позволява да премахне всички жени от нея, изрязвайки или заличавайки лицата на Ангела Меркел и Федерика Могерини (европейският Митов).

Важно е да се отбележи участието на испанския министър-председател Мариано Рахой, който пък от своя страна няколко седмици преди това така добре се солидаризира със свободата на изразяване, че под негов натиск се прие т.нар. "Gag law" - закон който върна Испания във времената на Франко, налагащ непосилни глоби и затвор за участници в спонтанни протести, окупации, хора, които се съпротивляват на полицията или пък такива, които взимат участие в публични дискусии по наболели проблеми, което веднага доведе до арести.

До какво доведе тази позьорщина на световните лидери? На нас ни е лесно да ги осмиваме, но в крайна сметка изглежда, че доста от тях изпълняват целта си, която очевидно засега не е справяне с тероризма, а затвърждаване на съществуващото статукво и закрепване на собствените им властови позиции. Атентатът в "Шарли ебдо" и последвалите PR ходове, които за мен лично са пълно лицемерие, доведоха до вдигане на одобрението на Франсоа Оланд с 21%, а това на премиера на Франция Мануел Валс със 17%. Нещо, което се наблюдаваше и при Джордж Буш-младши, когато станаха атентатите от 11 септември. Като добавим и твърденията, че френските служби за сигурност са знаели много добре за съществуването и намеренията на братята Куаши и вече всичко изглежда като добре подготвен сценарий по политически маркетинг.

Сценарий или не, това което можем да кажем със сигурност е, че на т.нар. световни елити им трябваше събитие, което да им повиши доверието сред обществеността, особено след като се оказа, че международната коалиция е изхарчила 1,2 милиарда долара до преди няколко дни, но очевидно не може да спре настъплението на Ислямска държава, както и на радикалния ислям. Един дребен наглед пример в последно време дойде от демократизиращия се Египет, където осъдиха младеж на 3 години затвор за атеизъм. Не беше ли едно от основните права на човека, чийто гарант е ООН, човек да си мисли и вярва в каквото си иска? Като споменахме ООН и вече почвам да правя асоциации с шефът на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която все повече се спряга за председател на едно от най-големите политически формирования в света.

Ирина Бокова не остана по-назад и също изрази съжаление за случилото се и съболезнования за опечалените. Бокова напомни, че ЮНЕСКО смята правата на журналистите за една от най–важните си задачи. "Това е план на ЮНЕСКО за обезпечение безопасността на работниците в средствата за масова комуникация". Аз пък от своя страна, ще напомня, че в края на миналата година се навършиха 70 години от убийството на големия художник, карикатурист и редактор Райко Алексиев (ФраДяволо), арестуван заради рисуването на две карикатури на Сталин и след това убит. Според една от версиите за убийството на този бележит наш творец, застъпена от Радой Ралин и носителката на награда за постижения в журналистиката Ивайла Александрова, физическият убиец на Райко Алексиев е не кой да е, а Георги Боков – баща на евентуалния бъдещ генерален секретар на ООН. Искрено съчувствие или либерално лицемерие - преценете вие.