X
 
 

Абсурдни учебници или абсурдни родители?

Още от автора

През последните дни родители от Варна заплашиха, че ще спрат децата си от училище, тъй като според тях в учебниците има невярно и изопачено съдържание. Сред конкретните примери, които ги възмущават, е това, че в един учебник имало турски и американски народни приказки. В друг учебник пък имало портрет на Иван Вазов чак на 138-мата страница. Другаде пък се използвала думата „общност“ по отношение на етническите турци, роми, арменци и евреи, а не „малцинство“. И така нататък.

Чудно е, че в днешния глобален свят все още има сравнително млади хора, които са склонни да се възмутят от една детска приказка или от песничка в учебник, само защото е американска, турска или арменска. Можете ли да си представите един съвременен човек, който никога да не се е докосвал до колорита на другите народи? Почти няма някой, който да не е опитвал италианската пица, арабският дюнер или китайският ориз със зеленчуци. Или пък който да не е гледал руско криминале, колумбийска сапунка или английска комедия.

В един от новинарските репортажи на тази тема, една от възмутените майки обясняваше на детето си: „Тук трябва да запомниш, че по времето на турското господство на българските земи правата на българите били изключително орязани“. Добре, защо някои родители толкова много държат децата им да се депресират още от малки с това, че предците им са били потискани? Как мислите, че се отразява на самочувствието на децата втълпяването на 5-вековната гнет от този исторически период? Докога невежо ще се говори за „турско владичество“, въпреки че онова владичество изобщо не е било турско, а османско, тъй като държавата Турция се появява за първи път на картата едва в началото на 20-ти век?

Не мога да разбера родителите, които говорят за главите на децата си като за някакви кухини, в които трябва да бъде налята (както често се изразяват самите те) някаква точно определена агитация. Без да допускат, че те имат право на различно от тяхното мнение. Без да допускат, че това, което на тях им е било втълпявано някога и копнеят то да бъде втълпявано и на наследниците им сега, може би не е съвсем вярно.

Докога българските деца ще се възпитават в стереотипи и ще се подценяват техните мисловни качества? Докога размишляването ще се възприема за недостатък сред значителна част от обществото, а учителите по история ще възприемат задаването на въпроси в часовете им като проява на лошо възпитание?

Ако наистина има нещо за коригиране в българските учебници, то е ангажимент на образователното министерство и на специалистите. Задължение на родителите е да уведомят компетентните институции, ако нещо в учебния материал им се струва погрешно, но е прекалено поставянето на ултиматуми от тяхна страна, тъй като те едва ли имат необходимите педагогически качества, за да решат дали някакъв подход е неправилен. Замислят ли се тези възмутени родители как биха се почувстват децата от турския етнос, ако в учебниците бъде върната онази изпълнена със страхотии и провокираща омраза пропаганда? Или пък децата от без значение коя друга етническа общност, ако в учебниците по музика останат само българските песни, а тези на техния етнос бъдат отстранени?

Щастлив съм, че днешните учебници по история и предмета „Човекът и обществото“ не са изпълнени със стереотипи и агитации от тоталитарната епоха, каквито бяха онези, по които, въпреки че съм роден след демократичните промени, учих аз самият преди години. Защото някои уроци в тях потискаха мен и моите съученици и потъпкваха националното ни самочувствие.

Съвети при подбор на есенни обувки
Съвети при подбор на есенни обувки

Изборът на есенни обувки не е лесна задача. Магазините ни изкушават с разнообразие от стилове, цветове и шарки. Как да намерите своя идеална обувка...