За стойността на човешкия живот в България

При всеки по-обилен дъжд - бедствено положение. Коритата на реките са пълни с боклуци - ами защо не се чистят сами? Горите се изсичат - ами къде са им вълците да ги пазят? Язовирни стени се късат на поразия – „съмтаймс люн, съмтаймс уин“, както казва един знаменит български футболист. Хора се изпаряват на работното си място - лош им бил късметът. Други пък нямат средства за лечение – важното е, че за всякакви други глупави прищевки винаги има...

Помним ли броя на жертвите във всичките нелепи трагедии, които се случиха през последната една година? Даваме ли си сметка, че числата в статистиката отговарят на прекършени човешки животи? Защо допускаме институциите да говорят за тези ужасни случаи като за обичайни явления, които са си нормална част от ежедневието? И дали такова говорене е възможно да се случи в страни като Франция, Германия и Великобритания, например?

В понеделник, в сутрешния блок на БНТ, министърът на околната среда и водите коментира водните стихии и заяви, че ще трябва да свикваме с обилните валежи и наводненията; че ще има и други екстремни явления като горски пожари, засушаване и ураганни ветрове, предвид климатичните промени...

Моля??? Чувате ли се с какво ни съветвате да свикваме, госпожо министър?! Съжалявам, но аз разбирам казаното от Вас  като „това е положението – свиквайте да мрете“. По-голямата част от България е разположена в умереноконтиненталния климатичен пояс, не в пустинята Сахара. И няма нищо по-нормално от това да вали дъжд по всяко време на годината, понякога и обилен. Като Ваш работодател, аз искам трайни решения, не нелепи оправдания. Каквито и научни или конспиративни доводи да излагате, истината е, че не е нормално хора да умират от един най-обикновен дъжд. А ако се чувствате безсилна на заетия от Вас пост – просто го отстъпете с достойнство на някой по-способен от Вас. Поне така постъпват хората в развитите общества, към които би трябвало да се стремим.

Вместо да се справят с належащите проблеми, политиците ни се правят на учени, каквито в повечето случаи не са, или пък ни насъскват помежду ни. Хвърлят вината за своите бездействия върху лошото време, върху глобалното затопляне, върху Европейския съюз, САЩ или Русия, върху легендарния световен заговор срещу българите... Или пък върху по-слабите в обществото, както се случва най-често, защото така им е най-лесно. Преди около година лошите бяха тези с лаптопите и студентите. Преди месец тираните бяха ромите. Днес са хората, които поради бедност не са си плащали здравните осигуровки.  Утре ще са левичарите. Вдругден вегетарианците... Но никога те.

Нивото на превенция говори най-много за грижата на държавата към гражданите. А тя в България е зеро. Наглите, алчни и безхаберни представители на властта, без значение местна или държавна, които са изцяло зависими от близките им мафиотски и бизнес кръгове, обезцениха напълно стойността на човешкия живот и дискредитират всяка институция, която би трябвало да бди за нашите безопасност, здраве и изобщо благоденствие.

Освен посочените по-горе, още десетки са злощастните примери, в които ясно личи, че човешкият живот в България няма никаква стойност. И си траем, защото, нали, „тука е така“. Преклонена главица сабя не я сече, някой друг да тормози ленивите институции.

А би трябвало стремглаво да търсим отговорности от тях. Да протестираме. Да блокираме магистрали, ако трябва. Но да бъдем непоколебими в решителността си, докато тези трагедии не спрат.

Винаги ли ще трябва да сме засегнати пряко и лично от някой проблем, за да се заинтересуваме истински от него?