Краят на „Стъклен дом” или изкривените нрави в родната действителност

Точно преди 10 дни се излъчи последният епизод от хитовия български сериал „Стъклен дом”. Лъскавата продукция, която разказва за живота на семейство Касабови и Жекови е успяла да събере над 1  милион телевизионни зрители пред малкия екран. Така „Стъклен дом” е ударил в земята конкуренцията в лицето на БНТ и прякото излъчване на мача между Франция и Англия.

Откакто сериалът започна своето излъчване през есента на 2010 година, за него се изговори и изписа доста. Някои го определяха като свежа глътка въздух на фона на продукциите, които ни заливат от съседна Турция. А други , типично по балкански, седяха и доволно потриваха ръце в очакване на евентуалния провал на продукцията. Истината е, че „Стъклен дом” наистина се оказа успешна продукция. С първия си сезон сериалът показа, че и у нас може да се прави стойностно кино и проправи пътеката за останалите български продукции, и то във времена, когато това изглеждаше невъзможно. Бързият успех на сериала и първоначалният професионализъм, с който бяха заснети първите епизоди, накараха някои смелчаци да твърдят, че българските сериали ще се превърнат в качествено средство за осъществяване на добра външна политика.

И реално погледнато, това наистина можеше да се случи. Нима не виждаме ежедневно примера на съседката ни Турция, която благодарение на родните си телевизионни продукции, започна да си проправя път в европейските редици? За съжаление, обаче българският начин на мислене да се пробутва масовото и комерсиалното отново надделя, и тази златна възможност беше пропусната. През петте сезона на „Стъклен дом” се случи какво ли не. То не бяха интриги, изневери, убийства, отвличания, задкулистни игри с висши представители на властта, неумели каскади, изпълнени от Калин Врачански и още по-слаби драматични сцени, изиграни от Елена Петрова. 

Като цяло може да се каже, че сценаристите дадоха всичко по силите си, за да поддържат някакъв съспенс и зрителят да успее да се характеризира с някой от персонажите. Но въпреки това описанието на родната действителност и представянето на положението в страната бяха под всякаква критика.   Случвало ли ви се е да се замислите как се представя родната действителност в този иначе толкова лъскав и тузарски сериал? Успя ли най-успешният сериал в България да покаже реалната картина на случващото се у нас? Какъв имидж създаде този сериал на България?

Ако човек започне да гледа „Стъклен дом” без да е наясно със ставащото в държавата ни, съвсем спокойно може да реши, че страната ни се е превърнала в една от най-богатите членки на ЕС. За петте си сезона, сериалът показваше основно лъскави молове, шикозни заведения и богаташи, които периодични заплитаха някакви интриги помежду си, в напразни опити всеки да спечели повече пари. Няма лошо. Наистина в едни определени кръгове в България човешките взаимоотношения стоят точно по този начин. Въпросът обаче е, че този сериал показва най-лошите страни на българския характер и на българската държава. Вместо да се опита да създаде някакви родни идоли и примери за подражание, „Стъклен дом” засили манията на тинейджърите по моловете, разкоша, лесните пари и бурния нощен живот. Родната ни продукция, която се излъчва в Гърция и Турция едва ли ще създаде добър имидж на България сред останалите държави.

Ако съдим по епизодите на „Стъклен дом” ще останем с впечатлението, че тук отвличанията се случват на всяка крачка, хората живеят в тузарски къщи, в скъпи квартали и буквално се чудят къде да си похарчат парите. Не казвам, че тези неща не присъстват в родната ни действителност, но не смятам и, че е необходимо до такава степен да присъстват в телевизионните ни продукции. В Турция, например, сериалите се считат като един от основните инструменти за провеждане на качествена външна политика. В турските продукции се показват подредени и чисти места, където преобладава европейският начин на мислене. Консервативното турско общество е представено като сплотена общност, която притежава разкрепостено и модерно мислене. А местата, където са снимани сериалите,  отдавна са се превърнали в печеливша туристическа дестинация, като държавата е готова да влага все повече пари в основния инструмент за популяризиране на турските нрави и култура. Нещата с българските сериали и ценностите, които те представят стоят по коренно различен начин.

Българските продукции показват нарастващата мутризация и порочните ценности на младите хора. В родните ни сериали теми като пари, власт и изнудване не само че преобладават, но дори и се уважават. И не защото това са теми, които ще привлекат интереса на аудиторията, а защото това са основните ценности, които се изповядват в съвременното българско общество. Ако сценаристите на родните ни продукции се замислят върху това и следващият път се опитат да наблегнат на положителните черти в българския характер, може би тогава имиджът на България ще се подобри. А пропорционално на това може не само имиджът, но и манталитета на хората да се промени. 

Не можем обаче да очакваме от другите държави да хранят уважение към нас, при условие, че ние сами се подценяваме и не се уважаваме. Чувството ни на национална гордост трябва постепенно да се гради и възпитава. И аз лично смятам, че този процес ще стане по-лесен, ако наоколо ни се показват примери с добрите черти на българския нрав. Нека да престанем да говорим за мутрите и техният начин на живот като за някакъв недостижим блян. Мисля, че ще е много по-ценно и важно ако се покажат добрите черти от българския характер. Защото такива черти съществуват. Въпросът е само да се покажат.