X
 
 

Възможна ли е Европа от Лисабон до Владивосток?

Още от автора

Преди дни германският канцлер Ангела Меркел настойчиво призова руския президент Владимир Путин да приеме мирния план на Франция и Германия за Донбас, който впоследствие бе подписан. Тя заплаши с нови санкции към Русия, aко Москва го отхвърли.

Някои представители на родната дясна мисъл се възмутиха, че Меркел била изоставила Украйна. А какво друго би могла да направи тя, освен да предложи план за мир и да заплаши Путин с нови санкции, ако не го приеме, както и стори? Може би да нахлуе в Полша? Лявомислещи пък изпаднаха в екстаз от факта, че примирието в Украйна през първите му дни е само черно на бяло. Дори в медиите на пропагадната машина вече има заглавия, съдържащи израза „жертви на примирието“. Демек „лошата Меркел предложи план за примирие, вместо да даде картбланш за хекатомба“.

Нито една от враждуващите страни в Източна Украйна не се вълнува от това, че заради тях страдат и загиват хиляди невинни. Въпреки договореното в Минск, двата сражаващи се лагера обявиха, че няма да оттеглят тежкото си оръжие от фронтовата линия. Спорът им е заради статута на Дебалцево – градче, край което са обкръжени хиляди украински военни. "Предлагаме на украинските войници в Дебалцево да запазят живота си. Оставете оръжието и се махайте", заяви Едуард Басурин, представящ се за заместник-министър на отбраната на Донбас. "Има Мински споразумения, според които Дебалцево е наше. Няма да си тръгнем", отвръща говорителят на украинските военни Владислав Селезньов. "От самото начало беше разбираемо, че трябва още много работа. Винаги съм казвала, че няма никакви гаранции, че нашите усилия ще доведат до успех. Това ще бъде изключително тежък път", заяви по този повод Меркел.

Изглежда, че само европейските лидери са тези, които истински желаят мир в Европа. Те съвършено добре осъзнават, че ако има Трета световна война, тя ще се разиграе основно на територията на Стария континент.

Меркел устремено се опитва да закрепи спокойствието в Европа. Не можем да не забележим ключовата ѝ роля като арбитър между САЩ и Русия по отношение на кризата в Украйна. Тя демонстрира ясното си съзнание, че може да се стигне до още по-мащабно разрушително напрежение, ако двете велики сили продължат агресивно да бранят своите интереси, ощетявайки други народи или поне като не се вълнуват от последиците за тях. Както, впрочем, винаги са постъпвали. Нито Путин, нито Обама дават вид на смирени и разтревожени от задълбочаващата се криза в Украйна, а тъкмо обратното – сякаш са доволни.

Възможна ли е Европа от Лисабон до Владивосток?

Само преди седмици, малко преди подписаното в Минск мирно споразумение, Ангела Меркел заяви, че мечтае за Европа от Лисабон до Владивосток. Това звучи чудесно. Но сякаш германският канцлер пропуска един много важен елемент от пъзела – чудовищната руска олигархия, която никога не играе по цивилизованите порядки и никога не се задоволява с достатъчното. Тъкмо обратното е – тя иска всичко, само за себе си, разбира се. А руският народ, голяма част от който тъне в нищета и е принуден да мишкува, изобщо не е включен в тяхната сметка. Уважавам дипломатичния подход на Меркел, който без съмнение е правилният. Но се надявам тези маниери да са добре познати на германския канцлер.

През 2001 г. в България дойде един човек от чужбина. Човек със западно възпитание, който впоследствие стана премиер на България. Той не беше запознат с обноските на хората, които го бяха обградили, което попречи на голяма част от намеренията му. Опасявам се, че ще се случи същото, ако мечтата за Европа от Лисабон до Владивосток се сбъдне на всяка цена; че руската олигархия ще се впие в Европа, ще се възползва нагло от облагите ѝ, ще прокара своите порядки, а когато изцеди всичко възможно и я съсипе, просто ще я отхвърли като ненужна вещ.

Възможно ли е хора като наглите руски олигарси, които са закърмени с непочитането на другите, да имат нормално поведение и да станат европейски аристократи? Едва ли. Вероятно трябва да минат векове, докато това се случи.

Макар и от политическа гледна точка да се пропуска този факт, руският народ винаги е бил и винаги ще бъде европейски. Европа от Лисабон до Владивосток е възможна и това трябва да се случи. Но не на всяка цена. Не и докато Русия не стане демократична държава и на практика, а не само на хартиени листове. Не и докато в нея командори олигархията.