X
 
 

Киркук - градът, откъдето може да избухне нова вълна на насилие в Ирак

Още от автора

Напрежението в древния иракски град Киркук заплашва да достигне нови висоти, докато кюрдските сили се придвижват на юг към столицата Багдад, за да се включат към бойните си линии с „Ислямска държава“ на границата на кюрдската автономна област Иракски Кюрдистан.

Градът е смесен от векове с различни етнически и религиозни групи, като най-големите са кюрдите, туркмени (много от тях шиити), шиити араби и сунити – араби и кюрди. Киркук се намира на границата между правителствените територии под пряк контрол на Багдад и установените територии на Иракски Кюрдистан, като властите в Ербил желаят да включат района на този град под кюрдски контрол – според тях, тъй като населението е преобладаващо кюрдско, редно е Киркук да бъде част от Иракски Кюрдистан. Освен всичко друго, градът  и провинцията са важни за икономиката – там се намират големи залежи на петрол и природен газ, които биха се отразили добре на кюрдските власти при евентуална независимост. След като Ербил подписа договор с Турция за износ на петрол, стана ясно, че добиваното количество няма да бъде споделяно с Багдад. И спорадичните сбивания между кюрдите и шиитите араби стават все по-опасни.

Въпреки че „Ислямска държава“ на практика е на прага на града, Масуд Барзани, президентът на Иракски Кюрдистан, е против въоръжаването на туркмените и арабите, след като кюрдските бойци поеха контрол върху региона от иракското правителство през миналото лято. Кюрдското настъпление дойде в момента, когато „Ислямска държава“ завзе град Тикрит, намиращ се между Киркук и Багдад, с което териториите на главното правителство бяха силно ударени. В интервю за панарабския вестник „Ал Хаят“, Барзани заяви категорично, че няма да позволи всички сили да влязат в Киркук, като съобщението е насочено към подкрепените от Иран шиитски милиции.

Нарастващото разделение, което заплашва да се превърне във въоръжен конфликт между шиитските милиции и кюрдските сили, е точно подобие на онова, което проницателните джихадисти от „Ислямска държава“ използваха в миналото – религиозно и етническо разделение и фаворизиране, придружено от корупция по етажите на властта, вакуум в управлението и вътрешни борби, създало благотворна почва за развитието на крайни групировки. А Киркук със своите залежи представлява апетитна хапка.

При пътуването си до Северен Ирак в края на 2014 година с моя колега Георги Тотев посетихме кюрдските части, намиращи се на около 50 км. от Киркук. Командирите бяха ясни, че по-натам не можем да продължим, тъй като шиитските милиции няма да ни пуснат, а кюрдите няма да могат да гарантират сигурността ни. Търканията в района на Киркук се случват главно по две линии: между кюрди и шиитски милиции и между официалните кюрдски власти в Ербил и официалните иракски власти в Багдад. От официална гледна точка, т.е. на централното правителство, автономията на Иракски Кюрдистан се простира до района на Киркук, но без града. Според Барзани обаче, Киркук влиза в състава на автономията или поне според плановете това трябва да се случи. Тези неразбирателства се прехвърлят и на терен, където кюрдските бойци се сблъскват с шиитските милиции, тренирани от Иран, но на служба към официалните иракски сили. Багдад иска да покаже, че няма да даде града – кюрдите също. Този спор често беше разговор между нас и командирите на кюрдските сили, а съмнение не можеше и да има – Ербил смята да хапе, ако се създаде опасност за Иракски Кюрдистан. Бяхме предупредени да не тръгваме към Киркук – не заради джихадистите, а заради шиитските милиции.

Флаговете на „Ислямска държава“ се веят само на няколко стотин метра от кюрдските части на един от най-активните фронтове в Ирак – в района на селото Матара на брега на река Заб, разположено на 20 километра от входа на Киркук. Самият град се охранява едновременно от кюрди от ПКК и пешмергите – силите на Иракски Кюрдистан – и кюрди на служба в официалните иракски сили. Около Киркук няколко селища гордо развяват шиитски знамена и са осеяни с билбордове на духовника Муктада Садр и Хади ал Амери, командирът на подкрепената от Иран организация „Бадр“. Всеки конфликт между шиити и кюрди би бил положителен за целите на „Ислямска държава“.

Според командири в частите на ПКК, изявлението на Барзани срещу милициите не е добър ход. В самия град цари разделение и нестабилност. Кюрдските сили постепенно заменят частите на иракското правителство, включително в полицейските управления. На граничните пунктове из града бойците са под голямо напрежение. Атентатите са обичайно явление и въпреки, че Киркук представлява разнообразен метрополис, той е също така много поляризиран.

Когато „Ислямска държава“ извърши нападение по един или друг начин, сунитските общности в града са обладани от паника – те имат страх не само към варварските действия на джихадистите, но и възмездието, раздавано на случаен принцип. Тъй като „Ислямска държава“ твърди, че се бори да защити сунитския ислям и има за цел да използва и араби, и кюрди (в организацията се бият над 200 кюрди по официални данни), всеки сунит се притеснява подозрението да не падне върху него, а индивидуалните актове на отмъщение се увеличават всеки пък, когато атентат разтърси квартал на шиити, туркмени или кюрди. За разлика от шиитите и туркмените, сунитите не разполагат с милиции, които да ги защитават, нито пък имат доверие в официалните сили за сигурност, каквото имат кюрдите в своите част, но пък все по-често сунитите са приемани в кюрдските квартали.

Ако войната продължи, най-вероятно ще бъде засегнато и обществото в Киркук. Предвид това, че е силно смесено, открити сблъсъци между кюрди и шиити могат да доведат до нов импулс на насилие в Ирак. Не на последно място –конфликт в Киркук ще освободи пътя на „Ислямска държава“, чиито бойци няма да се поколебаят да ударят и двете групи. Лошата новина е, че съгласно това как се развива местната политика и нарастването на напрежението, сблъсък между кюрди и шиитски милиции е много възможен. Вече няколко пъти Киркук стана свидетел на престрелки.