Каква е ползата за България от стратегията за създаване на Енергиен съюз?

На 25 февруари 2015-а година в Европейския парламент беше обсъдена рамковата стратегия за създаване на Енергиен съюз. В момента това е един от ключовите приоритети на ЕС.

Идеята за учредяване на такъв съюз не е нова, но след изстиването на отношенията между Европейския съюз и Руската федерация, което се наблюдава след анексирането на Крим, възникнаха някои страхове, свързани с енергийната независимост на ЕС.

Какви са причините за създаване на Енергийния съюз?

България се явява като една от основните причини да се заговори усилено за създаването на такъв съюз, тъй като тя е сред шестте страни-членки, които имат само един източник на природен газ - проблем, който нито едно българско правителство след 1989 г. не се осмели да разреши. В продължение на 25 години Русия беше оставена да бъде единственият доставчик на природен газ у нас. Нещо повече – нито едно правителство не потърси втори източник на този крайно необходим ресурс.

Именно поддържането на този монопол е причината днес българите да плащаме най-скъпия природен газ в целия Европейския съюз, което оказва негативно пряко влияние и върху непосилните за голяма част от обществото ни сметки за отопление през зимата. На всеки съвременен човек е ясно, че където има монопол – там липсва конкуренцията. Където няма конкуренция, там няма и ниски цени.

На 10 април 2014 г. президентът на Руската федерация Владимир Путин изпраща писмо до 18 от европейските лидери, в което казва, че Русия има възможност частично или изцяло да спре доставките на природен газ, които минават през територията на Украйна, докато транзитната страна не започне да изплаща дълга си, който само за последната година се равнява на 2.2 милиарда щатски долара. Тук може да се предположи, че Путин отправя заплаха към Европейския съюз поради това, че месец по-рано Брюксел остро осъди анексирането на Крим.

Всяко едно спиране на доставките на газ за страната ни би довело до хаос. Затова е напълно естествено ЕС да встъпи към създаване на енергиен съюз.

Какви са целите на стратегията за Енергийния съюз?

Енергийният съюз се очаква да бъде система за енергия, обхващаща цялата територия на Европейския съюз, чрез която значително да се намали зависимостта на Европа от изкопаемите горива. И европейските граждани, и бизнесът, и природата биха били облагодетелствани от създаването му.

Очаква се тази стратегия да доведе до намаляване на сметките за крайните потребители, до увеличаване на използването на възобновяеми източници, намаляване на емисиите на въглероден диоксид с поне 40% до 2030-а година, увеличаване на енергийната ефективност (в областите на строителството и транспорта) и най-вече до максимално понижаване на риска страни от ЕС да останат без източници на енергия.

Какви бяха ракциите на европейските депутати при представянето на стратегията в Европейския парламент?

Представяйки стратегията, заместник-председателят на Европейската комисия заяви от трибуната на Европейския парламент, че всяка една държава от Европейския съюз трябва да бъде спокойна, че нейните съседи ще ѝ помогнат, ако бъдат прекъснати доставките на природен газ към нея, например. Той засегна още няколко теми – тази за ценообразуването, за енергийната ефективност, преориентирането към възобновяеми източници и други.

Евродепутатът Мортен Петерсен от Дания подчерта това, че създаването на Енергийния съюз би довело до създаването на нови работни места. Той даде пример с компанията „Apple”, която наскоро направила нова инвестиция в Дания, привлечена тъкмо от използването на възобновяеми източници в скандинавската страна.

Ребека Хармс от Германия заяви, че според нея не са адекватни действията да се внася газ от Азербайджан и Туркменистан, тъй като те ни най-малко не са сигурни държави, а акцентът би трябвало да е върху зелената енергия и възобновяемите източници.

Г-жа Ружа Томашич от Хърватия заяви, че не бива да се допуска енергийна зависимост на страните-членки на ЕС от Русия. Тя напомни, че в Хърватия има база за втечнен газ, която би могла да се използва и от други страни от Югоизточна Европа, ако им се случи да изпитат такава нужда.

Ангел Джамбазки от България се обяви за създаването на Енергиен съюз, но и категорично за атомната енергия. Той е единственият български евродепутат, който се изказва по темата.

От латвийски депутат се чу мнението, че Енергийният съюз е начин да се преустанови зависимостта от Русия. Той изрази и мнението си, че политиката на Русия е антиевропейска и Путин воюва с всички нас.

Повечето мнения в Европейския парламент изцяло или частично изразяваха подкрепа към включените в стратегията мерки. Но евроскептицизмът също се прояви.

Унгарският депутат Балсо се възпротиви и подчерта, че атомната енергия е много важна за Унгария.

Чешките депутати изразиха несъгласието си за създаването на общ европейски регулаторен орган, тъй като държавите трябвало да могат сами да определят структурата на своята енергийна система. Друг чешки депутат заяви, че намаляването на цената на електроенергията е представена само на теория, а не с числа, а това е важно, защото хиляди европейски граждани не могат да си плащат сметките.

Може би най-остро тази стратегия беше разкритикувана от г-н Кобърн от Великобритания. Той заяви, че високите стандарти, които ЕС поставя, например намаляването на въглеродните емисии, вредят сериозно на европейския бизнес. Кобърн даде пример с Китай, където няма такива изисквания, което помага на икономиката да върви нагоре. Той завърши своето изявление с „такъв енергиен съюз ние не искаме!“