X
 
 

Социалната изолация увеличава престъпността

Още от автора

Кражбите и нападенията с цел грабеж зачестяват и всички забелязваме това. Но акцентът при отразяването на престъпленията от различен характер в повечето медии, за съжаление, често се поставя повърхностно.

Когато акцентът в една новина за извършено престъпление бъде изместен от контекста, остават на заден план съществените проблеми – че органите на реда не могат да ни убедят, че изпълняват основната си функция да се грижат за сигурността на гражданите, въпреки че България е на осмо място в света по брой полицейски служители на глава от населението, и все по-разширяващата се социална изолация, която е основната причина да се увеличава престъпността. 

Един от най-честите примери за пренебрегване на акцентите е, че когато извършителят на някакво престъпление е представител на малцинствата, почти винаги се набляга на етническия му произход, но абсолютно никога етносът не се уточнява, когато престъпникът е представител на българското мнозинство. Да не би сред етническите българи да няма хора, които прекрачват закона?

Престъпността си е престъпност, без значение какъв е етническият произход на извършителите. Много е лесно да хвърляме вината за целия хаос, в който живеем, върху по-слабите в обществото. Но това просто няма да реши проблемите в него. България не печели нищо от това озлобление и още повече затъва в безпътица с него – това е сигурно.

Не знам какво прави настоящото и какво са правили всичките предишни демократични правителства по отношение на социалната изолация в обществото ни, от която политическите партии умело се възползват по време на избори, но готовите да убият за 5 лева стават все повече.

Невеж и беден електорат се манипулира и управлява по-лесно, да. Държането в нищета на една многочислена група от хора е угодно на родните политици и на икономическите кръгове, които стоят зад тях. Но явно политическите инженери пропускат това, че когато значителна маса народ падне на нивото на цивилизованост на пещерните хора, в един момент тя няма да може да бъде контролирана.

Това, което сполетява обикновените хора по улиците и по домовете им почти всеки ден, особено в някои по-малки населени места, няма как да не застраши и тези, които умело се възползват от инволюцията на значителна част от българските граждани.

За да не се превърнем в европейско Мексико, ЮАР или Венецуела, в които страни обикновеният човек не може да се чувства в безопасност дори и в дома си, да не говорим за това, че хората там не могат да излизат от вкъщи без автомобил, трябва да се вземат спешни и ефективни мерки за справяне със социалната изолация в страната - образование, професионална квалификация и осигуряване на работни места. Друг начин просто няма.