X
 
 

Доколко ЕС може да се меси във вътрешните работи на България?

Още от автора

Сред значителна част от българското общество битува мнението, че Европейският съюз има изключителни правомощия по отношение на националното законодателство на страните-членки; че каквото ни кажат от Брюксел – то става задължително за нас и сме длъжни да го изпълним. Който твърди това, той или не е добре запознат, или откровено лъже.

Преди да представя в кои области европейското право стои над националното, тоест къде ЕС може да се меси в прекрасния ни порядък, пояснявам нещо много важно: абсолютно всяка една интеграция в международна общност, без значение дали ще се казва Европейски съюз, НАТО, ООН, Съвет на Европа, СИВ, Организация на Варшавския договор, Евразийски икономически съюз, Африкански съюз или по някакъв друг начин, със сигурност означава, че държавата се отказва частично от своя суверенитет.

Но за разлика от федеративните държави (например САЩ, Бразилия и Русия), Европейският съюз няма собствен суверенитет на наднационално ниво. Доколкото има такъв, той се изразява само в суверенитета на отделните суверенни държави в Съюза, каквато е и България.

По подобие на федералните структури и познатите международни организации, ЕС разполага със законодателни компетентности, които са приложени още в учредителните договори.

Законодателството е в изключителната компетентност на 28-те държави-членки (в това число и на България) в областите на индустриалната политика, здравеопазването, образованието, спорта, културата, туризма, гражданската защита и администрацията. Институциите на ЕС не могат да носят каквато и да било отговорност за проблемите в тези сфери, тъй като те нямат право да извършват хармонизиране на националното законодателство на държавите-членки със своите правни актове.

Законодателните компетентностите на ЕС са два вида: изключителна (когато законодателството на страните-членки се хармонизира с европейското право) и съвместна (когато и европейските институции, и националните могат да оказват еднакво влияние върху дадени области, съобразявайки се със собствената си правна система).

Изключителната компетентност на европейското законодателство
се отнася само до областите на митническия контрол, правилата на конкуренцията, необходима за нормалното развитие на вътрешния пазар, общата търговска политика, валутната политика (само по отношение на приелите еврото за своя валута страни) и опазването на морските биологични ресурси. Само в тези области институциите на ЕС могат да налагат своето законодателство над националното, защото страните-членки са длъжни да хармонизират своята правна система с европейската.

Друга компетентност на ЕС е съвместната. Към нея се отнасят пазарът, правосъдието, вътрешните работи, земеделието и риболовът, околната среда, социалната политика и други. В тези области едновременно се прилагат както европейското, така и националното законодателство.