БГ мами vs. всички останали

Кърменето, освен жизнен процес, е и съкровен момент между майката и детето. Излагането на показ на нещо интимно, каквото е женската гръд, е преди всичко въпрос на възпитание, а възпитанието пък е въпрос на личен избор.

Затова не ме засяга дали някоя майка се прикрива, когато кърми навън, защото счита, че така е редно, или пък го прави демонстративно, за да покаже на обществото каква любяща майка е тя. Също както не ме интересува дали влюбена двойка се целува насред мола. Ако една такава гледка би ме смутила, проблемът по-скоро би бил в моята градина.

Друго е това, което ме възмути покрай гюрултията с кърменето на публични места. А именно, че обществото допусна една посредствена истерия да стане част от дневния му ред, а убийството на клиент от охраната на варненски мол беше омаловажено, за да бъде обърнато внимание на същата тази поредна лековерна олелия, заради която малко ни остава да се избием.  

Поне аз бих се почувствал неудобно, ако тръбя, че искам да кърмя в мола и навсякъде другаде, където си пожелая, точно когато имаме повод за далеч по-значителна обществена дискусия. Най-малкото защото утре пребитият до смърт може да е всеки един от нас, може да е и всяко дете.

Защо задължително някой трябва да е дете, за да бъде отразена неговата беда от граждански активните, възприемащи се за представителки на българското майчинско общество дами? Замислят ли се тези майки-орлици, че тяхното дете, което днес те кърмят в мола, утре ще порасне и също може да го връхлети нечия агресивна посредственост?

Разбирам, че за много мъже и жени детето е най-хубавото нещо, което им се е случвало в живота. Затова и повечето родители са много чувствителни, когато някой засяга децата им, без значение пряко или косвено. Но защо съпротивата почти винаги трябва да бъде изразена чрез истерия, омаловажаваща и оскърбяваща всички останали живи хора?

Родителството трябва да бъде нещо приятно, свято и божествено; нещо, което да те вдъхновява и мотивира да бъдеш свестен човек. Поне аз, който все още нямам деца, така си го представям това блаженство. Защо то трябва да бъде съпроводено от перманентна истеричност?

Печели ли някой от това настървяване, етикиране и опетняване на всеки човек, дръзнал да се възмути от нещо, което може да засегне някой родител и неговото дете, в конкретния случай кърменето в търговските центрове?

Те - THE майките, ние – подчовеците. Те, които винаги са прави и никога не грешат, просто защото, представете си, са родили дете! Де-те!!! Сякаш никоя друга жена на света не е раждала. Те, които пресичат улицата там, където им скимне, считайки, че им се полага вечно предимство, щом са гушнали детенце. Те, които са против глутена, ГМО-храните, имунизациите, антибиотиците и флуорида в пастите за зъби. Те, които познават науката повече от учителите, знаят повече от учебниците и могат да лекуват по-добре даже и от лекарите.

Перфектните БГ мами срещу всички останали – това е темата днес. А Нягол ще го забравим...