X
 
 

Докога все ромите ще са ни виновни?

Още от автора

Ако не сте го гледали, то почти няма шанс да не сте чули за знаменития репортаж по Нова телевизия, в който деца от сливенско гето се хилят пред камерата, викат „Българите на кайма!“ и показват неприлични жестове.

Добре, възмутени сме. Но ние какво сме очаквали да произлезе от устите на деца, които живеят в пълна социална изолация в провинциално гето? Да рецитират „бяла спретната къщурка, две липи отпред“ ли?

С този репортаж за пореден път се възбуди омраза от страна на мнозинството към малцинството, която съответно ще предизвика още повече жлъч и от страна на по-слабите към по-силните. Днес ще мразим ромите, утре пък бездомните кучета, а вдругиден защо не и пенсионерите... Просто класика!

Кому изобщо е нужно внушаването на тази безсмислена неприязън, след като на всеки разумен човек му е ясно, че прогрес не се постига с омраза?!

Има си причини децата от гетата да не ни харесват, за което далеч не са отговорни само тези, дето купуват гласовете на родителите им по време на избори. Виновни са и всичките представители на мнозинството, които учат децата си да не си играят с по-мургавите им връстничета; които се карат на ръководството на училището, ако сложи ромче в класа на детето им... Няма как да искаме тези деца да ни обичат, след като ние не сме им позволили да ни опознаят.

Впрочем, не само значителна част от ромчетата, а и изобщо децата от социално изолираните семейства почти не общуват нормално с връстниците си от мнозинството. В повечето училища тези деца учат в отделни паралелки за „ненормални“ деца (считайте „бедни“), в детските градини ги изолират в отделни групи, в отделенията за деца в болниците ги държат в отделни стаи... След като ги „интегрираме“ по този начин, тогава от какво изобщо се възмущаваме?  Нима е възможно да не мразиш, когато получаваш такова отношение?

И децата, и възрастните от репортажа по Нова телевизия, както и тези във всяко друго гето, са изначално негативно белязани от мнозинството. В мига, в който биват разпознати като роми, те фактически загубват човешкия си ранг. Това им пречи да си намерят по-добра работа, да подобрят начина си на живот и да заживеят спрямо нашите разбирания за нормалност.

Ето затова и голяма част от ромите не могат да се ингегрират. Те искат да го направят, колкото и на нас да ни харесва да сме убедени в противното. Но ние, представителите на мнозинството, не им даваме.

Отхърляме ги, защото сме изтъкани от предразсъдъци. Винаги сме ги възприемали като хората, на които им се полага само тежкотоварната работа. Приемаме социалната им изолация за нещо нормално, оправдавайки се пред самите себе си, че те сами са си виновни, че живеят мизерно. А после се сърдим, когато ни гепят портмонето на Женския пазар. Да, баш напред продължаваме...

Не роми ограбиха цялата държава, за да си осигурят лукс, какъвто не биха могли и да сънуват, ако трябваше да разчитат на собствените си качества. Не те създадоха мафията, за да бъде убит българският предприемачески дух. Не те гонят инвестициите от чужбина, с присъствието на които можеше значително да се повиши стандартът ни на живот (все пак беден народ се упрявлява къде-къде по-лесно). Не те са виновните, задето на никоя държавна институция не ѝ дреме, че в страната ни има стотици опасни язовири, които застрашават живота на стотици хиляди души.

Осъзнавате ли, че моят, вашият или животът на когото и да било в тази страна няма абсолютно никаква стойност, без значение дали е българин, ром, турчин, арменец или австралиец? Нима си струва да се мразим помежду си просто заради нечия предубеденост, изразена в телевизионен ефир?

Вместо към ромите, защо не насочваме вниманието си към тези, които в продължение на 25 години умишлено държат в невежество някои етнически, религиозни и други малцинства, за да ги използват като сигурни и евтини електорални единици?

Може да звучи клиширано, но противно на това, което изглежда на пръв поглед, аз съм убеден, че все повече са разбиращите нуждата от междуетническа толерантност мои сънародници. Крайно време е да престанем да подлагаме под съмнение това, че малцинствата са неделима част от българското общество, а социалната изолация е причината голяма част от тях да не могат да се интегрират в него. Колкото повече се бавим, с толкова повече проблеми ще бъде свързано нашето съзряване.

Силно се надявам, че когато пак бъде излъчен репортаж по телевизията, в който ромчета се изказват негативно за българите, все ще се намери някой, който да им обясни, че те самите също са българи.