Next station – Африкански съюз

До инцидента, който се състоя край Върбица в навечерието на Цветница и при който загина 56-годишна жена, само на снимки от Африка бях виждал превозвани като добитък в каросерия на камион хора. Докато в много европейски държави коланът в автомобилите е задължителен даже и за домашните любимци, у нас човеци биват превозвани като скотове. Изобщо не съм предполагал, че според европейските закони би могло да е допустимо превозването на живи хора по този начин. Което, оказа се, не е забранено.

В Закона за движение по пътищата пише: „В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност.“ (Чл. 134, ал. 2 от Закона за движение по пътищата) Но ако е вярна разпространената от здравното министерство информация, че пътувалите в каросерията на катастрофиралия камион пътници са били 37 на брой, то определено има нарушение. „Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8,“ пише още в Закона. (Пак там)

Преди демократичните промени, както ми разказа мой възрастен роднина, селяните, които са работили в земеделските кооперации, са били превозвани точно така –  били натоварвани на камиони като чували с картофи, докато техните шефове се придвижвали с волги. В много отдалечени от София български райони т.нар. преход явно още не е започнал. Там експлоатацията на човешкия труд е жестока. Там няма демокрация, а крепостничество. Няма капитализъм, а феодализъм. Няма човещина, само бабаитлък.

Докато националистите и антиглобалистите у нас посредствено вият срещу западните инвеститори, сред които са основната част от малкото предлагащи достойни възнаграждения и нормални условия на труд работодатели, родни бизнесмени без свян натоварват 37 изнемогващи безработни в каросерията на камион от 1964 г. За да им секат клонове от дървета и да им берат див чесън. И за да го правят за 8 лева на ден.

„Купувай българското“ е често срещан лозунг у нас. Но при кого отива печалбата, когато избера българското? Да, точно така – при български бизнесмени, които не уважават не само човешкото достойнство, а явно дори и здравето и живота на своите „роби“.

Съселяни на пострадалите твърдят,  че повечето хора в селото са безработни и бедни. Затова често ходили да берат билки и див чесън в гората. Изобщо българите, които всеки ден работят с риск за живота си при български бизнесмени, и то срещу мизерно заплащане, са десетки, вероятно дори и стотици хиляди. Трагични инциденти има на всеки няколко месеца. Докога?

Докато сме свидетели на поредната трагедия с хора, които се борят буквално да имат парче хляб на масата, в социалнтие мрежи в момента се организира голям антиромски протест в големите градове. Омразата към по-слабия, изглежда, е доста по-силно чувство у повечето хора днес, отколкото чувството за справедливост.

Защо изобщо трябва да говорим за „ромска престъпност“, „ромски проблем“, „ромска сеч“ и т.н.,  след като бедата на хората от гетата, както и на много потънали в социална изолация българи, се корени тъкмо в  невежеството, безработицата и липсата на каквито и да било перспективи? Вместо за „ромски проблем“, защо не говорим за „проблем с неграмотността“ или за „проблем с безработицата“? Защото на политиците и на приближените им експлоататори, маскирани като „бизнесмени“, така им е много по-угодно.

Когато клиент на мол беше пребит съвсем наскоро от охранители, имаше протести, но съвсем рехки. Вместо това имаше демонстрация на кърмачки, които искат да хранят децата си където им е кеф, отразена стрикткно в медиите. Когато през изминалата есен се случи трагедията в Горни лом, протести пак нямаше. При инцидента в мина „Ораново“ през 2013 г. – пак никаква гражданска рекация...

От една година насам се случват и редица водни трагедии, повечето от които поради това, че в страната ни има стотици опасни язовири и други водни съоръжения, които във всеки един момент биха могли да отнемат човешки животи. Десетки загинаха само през 2014 г. Материалните щети просто няма да ги коментирам. Осъзнавате ли как човешкият живот у нас няма никаква стойност и няма никакво значение дали си българин, ром, турчин, арменец или пък кореец?

Къде са националистите и антиглобалистите, когато български граждани гинат като мравки? Мълчат като пукали. Все така ще си хейтим ромите, в очакване на новия трагичен инцидент. Поне докато отминат местните избори, заради които изобщо възникват тези безсмислени вълнения. После пък ще хейтим чуждите инвеститори или някаква малозначителна групичка от хора, защото омразата към по-слабия у нас все още е по-силна от чувството за справедливост. И така, докато крепостничеството в България не бъде разрешено не само на практика, а може би и със закон.