X
 
 

Европейската комисия: "Газпром" води несправедлива ценова политика в България

Още от автора

Европейската комисия официално уведоми „Газпром“, че е установила злоупотреба с доминиращото му положение и налагане на несправедлива ценова политика в пет държави от Европейския съюз, в това число и в България. Другите такива страни са Естония, Латвия, Литва и Полша.

Крайно време беше Европейският съюз да предприеме реални действия против руския енергиен монопол, поддържан от всичките родни правителства на т.нар. „преход“,  който е причината днес българите да плащаме най-скъпия природен газ в целия Европейския съюз. А това оказва негативно пряко влияние и върху непосилните за голяма част от обществото ни сметки за отопление през зимата. На всеки съвременен човек му е ясно, че където има монопол – там липсва конкуренцията. Където няма конкуренция, там няма и ниски цени.

Какви нарушения е установила Европейската комисия?

„Газпром“ е господстващият доставчик на природен газ в редица държави от Централна и Източна Европа, сочат предварителните констатации на Комисията в изложението на възраженията. Освен несправедливата ценова политика в споменатите по-горе държави, според ЕК руското дружество възпрепятства конкуренцията на пазарите на доставка на газ в общо осем страни от ЕС - България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Комисията счита, че „Газпром“ прилага цялостна стратегия на злоупотреба в тези пазари.

Според предварителните констатации на Комисията, тези практики представляват злоупотреба с господстващото пазарно положение на „Газпром“, което е забранено по чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). To създава изкуствени бариери пред търговията между държавите членки и води до по-високи цени на газа.

Ако Брюксел докаже позицията си, дружеството ще трябва да преразгледа и промени фундаментални принципи на търговската си политика в някои страни от Европейския съюз. Дано това доведе до значително по-ниски сметки за крайния потребител у нас.

Позицията на „Газпром“

Сега „Газпром“ разполага с 12 седмици, за да отговори официално на изложението на възраженията. Доставчикът може да поиска и устно изслушване, за да представи своите аргументи.

В руските медии беше разпространена позицията на рукото дружество. „Газпром“ смята за необосновани претенциите, предявени от Европейската комисия, се казва в съобщение на „Газпром“, цитирано от РИА Новости.

В съобщението се казва още, че „приетото от ЕК „изложение на възраженията“ е само един от етапите на провежданото разследване и не означава признаване на „Газпром“ за виновен за каквото и да е нарушение на антимонополното законодателство на ЕС“. В това свое изявление, руската енергийна компания добавя още: „Газпром“ стриктно се придържа към всички норми на международното и национално законодателство в страните, в които „Газпром“ работи.“

Още аргументи на ЕК

Комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер заяви: „Газът е стока от първа необходимост в нашето ежедневие: с него се отопляват домовете ни, използваме го за готвене и за производството на електроенергия. Ето защо поддържането на честна конкуренция на европейските газови пазари е от изключителна важност. Всички дружества, които оперират на европейския пазар, без значение дали са европейски или не, трябва да спазват правилата на ЕС. Опасявам се, че „Газпром“ нарушава антитръстовите правила на Съюза като злоупотребява със своето господстващо положение на пазарите на газ в ЕС. Смятаме, че е възможно той да е създал изкуствени пречки, възпрепятстващи свободния поток на газ от някои страни от Централна и Източна Европа към други, което вреди на трансграничната конкуренция.“

Вестегер твърди още: „Поддържане на разделени национални пазари на газ също така е позволило на „Газпром“ да налага цени, които на този етап считаме за несправедливи. Ако опасенията ни се потвърдят, „Газпром“ ще трябва да понесе правните последици от своето поведение.“

Защо чак сега Европейският съюз реагира на руския монопол в енергетиката?

След изстиването на отношенията между Европейския съюз и Руската федерация, което се наблюдава след анексирането на Крим, възникнаха някои страхове, свързани с енергийната независимост на ЕС, особено на страните от Източна Европа.

На 10 април 2014 г. президентът на Руската федерация Владимир Путин изпраща писмо до 18 от европейските лидери, в което казва, че Русия има възможност частично или изцяло да спре доставките на природен газ, които минават през територията на Украйна, докато транзитната страна не започне да изплаща дълга си, който само за последната година се равнява на 2.2 милиарда щатски долара. Тук може да се предположи, че Путин отправя заплаха към Европейския съюз поради това, че месец по-рано Брюксел остро осъди анексирането на Крим.

На 25 февруари 2015-а година в Европейския парламент беше обсъдена рамковата стратегия за създаване на Енергиен съюз. В момента това е един от ключовите приоритети на ЕС.

България се явява като една от основните причини да се заговори усилено за създаването на такъв съюз, тъй като тя е сред страните-членки, които имат само един източник на природен газ - проблем, който нито едно българско правителство след 1989 г. не се осмели да разреши. В продължение на 25 години Русия беше оставена да бъде единственият доставчик на природен газ у нас.

Нещо повече – нито едно правителство не потърси втори алтернативен източник на този крайно необходим ресурс дори и след газовата криза през 2009 г. А всяко едно бъдещо спиране на доставките на газ за страната ни би довело до хаос. През 2009 г. дори имаше български фирми, които фалираха в резултат от това, че около седмица към страната ни нямаше доставки на важния енергиен ресурс. Затова е напълно естествено ЕС да встъпи към създаване на енергиен съюз.

Каква би била ползата за България, ако „Газпром“ промени търговската си политика у нас?

Предвид значително по-ниския стандарт на живот в страната ни, вероятно можем да се надяваме, че преразглеждането на търговската политика на единствения доставчик на природен газ за страната ни ще доведе до значително по-ниски сметки и за крайния потребител. Но дали това наистина ще стане факт, предстои да разберем. 

Енергийният съюз в рамките на ЕС, за който вече има изградена рамкова стратегия, се очаква да бъде система за енергия, обхващаща цялата територия на Европейския съюз, целяща максимално понижаване на риска страни от ЕС да останат без източници на енергия. И европейските граждани, и бизнесът, и природата биха били облагодетелствани от създаването му. Така че дори и да не успеят конкретните действия на Комисията, която тя предприема в момента спрямо „Газпром“, за да преустанови евентуалните нарушения в ценообразуването на природния газ, съществува и друга надежда за намаляването на цените на този природен ресурс у нас. Да се надяваме това да се случи възможно най-скоро.